Благодаря ти, мамо
07.03.2006г. / 15 40ч.
Аз жената
Много обич, топлина събрани в една жена-
А
з дълго исках да разбера, защо на моятаМ
айчица свята ръцете са уморени и грижи прозиратО
т очите големи. Защо крие тъга и неволи,А
радостите свой не крие и с мен е щастлива.З
а мене мамо, ти си лъч топлина, много нежностИ
мъдрост и святост и преди всичко благословена жена.С
дните пораснах и ето, днес своето внуче, мамо, държиш в ръцете.К
огато станах майка, чак разбрах, колко болка, обич, страхР
адост, щастие любов, присъства в живота твой и днес, когатоЕ
сента е протегнала длани и шари косите ти мамо,Н
яма за мене по- красива, по-добра и мила от теб на земятаО
бичам те искрено, истински и пред тебе се прекланям.Т
воята тревога, днес е и моя, моята радост, нека е твоя.И
скам твоето внуче на теб да прилича и силно да те обича.Б
аба нека те нежно нарича и приказките вълшебни с тебе да срича.Л
ицето ти светло, като икона нека бъде щастливо,А
ако някоя сянка на силна тревога премине през него, аз съм до тебеГ
оляма съм вече и твоите проблеми са и мойО
чите ти ще избърша, ще изпия сълзите, двете сме силни и мъдриД
етството свърши и можеш да ми кажеш всичко, разбирам твоите тревогиА
з съм вече жена и майка съм на момиче, което след мене навярноР
адостно ще тича и ще пита, защо съм изморена и не ми се играе,Я
дрото на живота навярно това е, да сътвориш и с голяма обич и тревогада дариш на света рожбата твоя. А моето лястовиче, утре ще порасне
И аз в мислите си след него ще гасна. Такъв е животът, но вече зная,
че майчината любов е безкрайна.