Възелчета на живота

Без Мама са невъзможни първия вик, първите думи, първите плахи стъпки. Мама е целият свят – топла прегръдка, храна, сигурност, грижа и любов, много любов!

Мама е веселият смях, който оживява дома; нежната целувка, спираща кървящото коляно и бликнали сълзи. В топлата люлка на Мамините ръце се раждат цветните сънища за утре.

Първите вълнения на сърцето като трепетна антена долавя пак Мама и е добра приятелка и съветник. В най-трудните мигове на живота търсим пак Маминото рамо. От топлата ласка на Майчините ръце, от ваниловото ухание на посребрелите й коси струи вселенско спокойствие.

Мила Мамо, днес ти си сияйна звездица, но макар и в друго измерение пак си с мен и в мен. Любовта ти е жива, защото ме научи как да я опазя, за да поливам с нея моето цвете. И то избуя и порасна!

Днес вярвам, че и моят син ще я носи през времето с мисълта за мен като за малка вселена, около която кръжи целият свят!