Майка ми към мен

От клоните на моето дръвче
Листата със въздишка се отронват
Те са писма с изтрити редове
И само двама, двама си ги спомнят

От дланите на моето море
Отлитат лебеди кристално бели
Едва ли някой друг ще разбере
Как наште дни- със теб- са отлетели

Когато секнат сетните лъчи
И моето слънце се стопи в океана
За тебе бризът няма да мълчи
Аз пак ще те докосвам…като пяна

И винаги ще чуваш песента
И моят глас от всяка раковина
Решиш ли сам да тръгнеш по света
Повярвай, че ще скитаме двамина

По клонките на моето дръвче
Показват се листенца от коприна
Край мене лес от явори расте
И аз съм във Вълшебната градина

Тук никой няма да ме отсече.