С любов и преклонение

10.03.2006г. / 16 04ч.
Аз жената
С любов и преклонение

Аз съм майка /на син и дъщеря/, снаха, свекърва, баба /на внуците ми – Аленсия, Яни, Кристиян и Димитър/, тъща и дъщеря на починалата ми майка – Стефанка. Но ... , тя Мама ...

Тя е винаги с мен и у мен!Дори и когато я няма!

Помня напътствените й думи и неизтощимата и загриженост, които ме топлят, подхранват силите ми в трудни изпитания. И сега, когато я загубих, продължавам да усещам топлината на очите и ръцете и – безкрайно добра ,

Справедлива и властна. Като съвест!Пред нея винаги, до последния й дъх бях дете. И най-напред, в нейна памет не искам да бъда слаба!!!

На 8 март, моите близки, познати ми поднесоха цветя, но това не значи, че останалите дни от годината не ми принадлежат?!

Жената е душата и светлината на дома. Ако има до себе си силното рамо на любящ съпруг, тя се развива и проявява своите способности, усъвършенства се и така не се пропилява в дребни житейски грижи, когато вкъщи е тихо и дружно, когато в домашния труд с охота и радост участват всички.

Нека не помръкват усмивките на моите деца, не повяхва душевната им бодрост!Благодаря на моята свекърва Станка – за всеотдайния ми съпруг!

МАМА – тя е крехката, нежната. А мъжете при нея идват за сила, за твърдост, за мъжество!?Благодарение на нея в света има цветя, мелодии – деца.

Без нея животът би секнал!!

Коментирай