Колко активни са родителите в училище?

В началото на новата учебна година е хубаво да си говорим за училище. Хубаво е да си говорим за училище и през цялата учебна година. Училището е важно. Доброто училище е важно, но е важно и доброто образование и възпитание. Дали двете твърдения винаги са взаимно обвързани?

Знам, че много хора не мислят, че можеш да получиш добро образование в държавно училище, а че за доброто възпитание са отговорни родителите – може и да са прави.

Но така или иначе нека поговорим за достъпното училище. Все още за голяма част от българите частното училище е тема табу – това са училищата на богатите. Дали е така, да го обсъждаме друг път, за да не се разфокусираме.

Свързани статии

Таблети в училище

Колко часа проспиват децата в училище?

Подбираме училището, съучениците, а родителите?

Да предположим, че голяма част от децата посещават масовите държавни училища, (което е неоспорим факт), да предположим и че родителите са много загрижени за образованието на децата си, респективно тогава защо не се интересуват подобаващо?

Има родителски настоятелства, комитети и други, но оставам с впечатление, че това са само някакви почетни длъжности. Там всички смятат, че трябва да участва най-устатият родител, най-активният или бизнесменът на класа, нещо като кой ще е „комсомолски секретар“? Всъщност може да е грешен пример, защото моята представа е, че за комсомолски секретар се избира някой, който е аут от колектива или зубър – да се занимава с глупости, които не интересуват никого.

А всъщност, ако родителите толкова много се интересуваха от училището и успеха на децата си, щяха да са направили пътечка от предложения за подобрения и ако тези подобрения не се случват своевременно, да изискат смяна на ръководството.
„Радини вълнения“ са много добър пример за отговорно родителство. Днес няма вече подобни вълнения, а само възмущения, мрънкания и от време на време възхвали и благодарности.

Аз естествено мога да защитя и учителите, и родителите. Родителите имат прекалено много ангажименти с отговорните си професионални задължения; нямат възможност да излизат от работа, защото се страхуват да не си я загубят; нямат излишни финансови и времеви ресурси и т. н. И всичко това е вярно, но не ги оправдава, когато излязат и кажат – ами то образованието е скапано, учителите некадърни, учебниците смотани и т. н.

От своя страна и учителите са прави да негодуват и да казват заплатите са малки, уважението никакво, системата скапана… Все пак има и много учители, които приемат работата си като призвание, както и много родители приемат родителството си много сериозно.

А дори да са верни тези твърдения, проблемът е може би повече в алиенацията в съвременното общество, живеещо в градовете.

В едно малко село е много по-лесно да се измисли начин как да се превозят децата, за да отидат на това или онова мероприятие, защото родителите се познават, общуват си и извън училище и дори могат да разчитат един на друг.

В големите градове родителите се събират на родителска среща като непознати на лекция по интереси, изслушват я, могат да вземат отношение или да не вземат и с това всичко приключва.

Според съвременните разпоредби дори родителската среща се обезсмисля, защото на нея не получаваш никаква конкретна информация за детето ти, а само обща картина за успеваемостта и дисциплината на класа като цяло. И ако си много загрижен за детето си и имаш достатъчно свободно време, можеш да си организираш всеки ден, (според приемния час на всеки учител) да ходиш до училище и да се поинтересуваш. Ако изучава 10 предмета – това прави 10 дни. И най-прекрасното е, след като си си направил този труд да чуеш „А, кое беше това дете? Ами честно казано не се сещам нищо конкретно за него, още не ги разпознавам всичките.“ Приказка!

Така че в един момент и най-активните родители се обезкуражават и разбират, че просто няма как да осъществят адекватен контакт нито с учителите, нито с родителите.

Разбира се, има адекватни предложения като онлайн групи, общи имейли, електронни дневници – има много начини и за съвременна комуникация, но дали желание има?

Това се чудя, има ли интерес у съвременните родители към образованието. Ще кажете навремето на нашите им беше достатъчно да идват два пъти в годината на родителска среща и всичко си беше наред. Да, ама вече не е като навремето, нали? Има хиляди нови проблеми и нововъведения, за които никой няма време. Оказва се, че всички са много ангажирани и после какви са тези млади хора, които излизат без капка граматика, а с големи претенции?

Лично на мен ми се струва, че колкото по-задружни, по-отговорни и по-въвлечени в процеса на обучение са родителите, толкова по-хубави неща биха се случвали.
Но за целта е необходимо 90% да мислят така, а не само 1 %, нали?