Тя бе голяма жена

Мама е родила 5 деца. Едната ми сестра е починала на 4 месеца след тежко боледуване, аз не я запомних. Когато се сещам за мама, първото нещо за което ми става мъчно е нейната безкрайна мъдрост и добрина. Тя никого не обиди, на никого през живота си не каза лоша дума и винаги бдеше над нас, пазеше ни като орлица.

Мама... напират сълзи в очите ми, защото тя почина преди 10 години, но въпреки това спомена за нея е жив и го нося в сърцето си. Аз съм най-малкото от всичките деца и моите батковци и кака, винаги са бдяли над мене, но нищо на света не може да замени усмивката на мама. Тя бе най-святата жена, която познавах, най- мъдрата, най-добрата, най-щедрата към децата си. Забравяше себе си, за да бъде добре на нас.

Още помня деня, в който аз без никакво основание, плачех, че другите деца в училище имат пъстри три четвърти чорапи, а аз нямах. Разбира се и кака ми нямаше, нито пък братята ми, но те бяха по-големи и разбираха, че на майка и татко им е доста трудно в тези тежки години да гледат 4 деца. Майка имаше три големи златни пендари, по-късно разбрах, че е продала едната от тях за да ни купи нови дрехи за училище, а двете останали ги раздели на още две, за да ни ги даде, когато се оженим. По цял ден мама работеше на полето, а вечер в къщи винаги имаше топла и вкусна храна, как успяваше да се справя, да е все така жизнена и лъчезарна, все така усмихната и ведра, така и не разбрах. Цял живот съм се молила да приличам на нея, да нося нейната добрина, нейното огромно сърце и човечност. Защото, такива жени се срещат изключително рядко.

Щастлива съм, че моята майка бе такава, дано моите дъщери я запомнят и предадат спомена за нея и на своите деца един ден, защото тяхната баба, бе голяма жена.