На нея

Тя обича да се смее на глас и нейният глас гъделичка слуха, кара те да се усмихваш и може лесно да стопи твърдата буца, заседнала в гърлото ти.

Винаги е там, където няма никой друг, винаги знае кога и как, и никога не те предава.

Тя обича аромата на горски ягоди и диви теменужки, и прави най-красивите венчета от маргаритки.

Когато си поел по по “пътя, който не води никъде”, тя ти прошепва вярната посока и тихо, кротко и незабелязано те следва, скрита от погледа, но не и от сърцето ти.

Тя не ти се сърди и не те упреква, когато водиш своите малки битки, защото знае, че “да обичаш на инат” все пак значи, че обичаш...

За мен тя е всичко онова, към което се стремя, за което се боря и което сънувам всяка пролетна нощ – тя е моят малък подреден хаос, който животът ми поднася неуморно ден след ден...

Тя е онази част от вчера, която искам да взема с мен и утре... А да я обичам, значи да живея...

И аз живея, мамо!