Снимка: Sxc.hu
Малките деца не могат да си кажат, ако нещо ги боли, както не могат и да разберат, че например с едното око виждат по-добре, а с другото по-лошо. Те възприемат нещата за даденост и се нагласяват спрямо тях.
Когато общуваме с тях, когато ги наблюдаваме как играят, как разглеждат книжки, можем да си правим собствени експерименти и да се успокояваме, че всичко със зрението е наред. Но ако забележим някаква нередност е важно да я споделим с офталмолозите, за да може да се вземат навременни мерки и да може да се коригира зрението, да се предотврати възпалението и т. н. – своевременно да се помогне.
Не бива да се притесняваме излишно, медицината е напреднала достатъчно, за да можем да коригираме много от очните проблеми. Важното е да сме упорити, да изпълняваме съветите на лекарите, да правим с децата назначените упражнения за очи и ако се наложи да им сложим очила. Малките деца нямат проблеми с тях, освен че ги забравят, могат да ги счупят и е наша отговорност да напомняме постоянно.
При по-големите е по-сложно, защото никой не иска да му се подиграват и да му викат „Цайс“, „Хари Потър“ и прочее обидни думи.
Когато човек знае, че всичко е временно, лечимо и има надежда за позитивна промяна, тогава всичко е наред.
Важно е като родители да не се паникьосваме, а да вдъхваме увереност на децата.