За и против бащата в родилната зала

15.03.2006г. / 20 49ч.
Аз жената
За и против бащата в родилната зала

Бебето е на път да вдиша от живота със собствени сили. Няма да забравите вълшебния миг, когато видяхте за първи път набръчканото личице, отворената уста и чухте силния плач. Прегърнахте го нежно. Оставихте чувствата да ви завладеят – вие бяхте запленена от красивото мъниче и това беше достатъчно. А таткото сподели ли тържествения момент?

Присъствието на бащата в родилната зала е силно дискутирана тема. “Аз жената” направи анкета “За и против присъствието на бащата по време на раждане”, в която участващите изразиха над 600 мнения, по-голямата част от които имат положителна нагласа. Около 30% са отговорили твърдо за присъствието на бащата по време на раждането. Най-голям процент – над 45% са отговорили “по желание”, а нежелаещите са около 23%, от които 12% твърдо отхвърлят присъствието на бащата.

Това дали да присъстват и двамата родители е свързано с психологическото и емоционално състояние на всеки един от тях и типа връзка, която съществува помежду им. Бащата, имайки вътрешна нагласа и мотивация, ще може пълноценно да изживее вълнуващия момент. От голямо значение е той да прояви самообладание и деликатност, което не е по силите на всеки. Ключът към благополучното раждане е в предварителното запознаване с процеса на раждане и лекарския екип. Прекрасно е, когато преживяваш труден момент, да те подкрепя любимият човек. Самото му присъствие, като ти държи ръката и ти помага за правилното дишане, е достатъчно да се почувствате уверени. Но, ако човекът до теб има известни задръжки и е несигурен, настояването може само да ви навреди. Болката при раждане, на която ще стане свидетел може да му донесе емоционален стрес. По природа силният пол не е в състояние да разбере родилния процес. Мъките, понасяни от неговата любима, са непонятни за него. Много рядко обаче може някой мъж, след като е бил свидетел на раждане, да загуби интерес към половинката си и това да доведе до влошаване на сексуалния им живот или да не иска да има второ дете, за да не преживее майката отново родилните мъки. Въпреки емоционалните трудности, с които се сблъскват някои бащи, те намират за естествено и необходимо да присъстват на раждането.

Най-голямата причина това да не се е превърнало в масова практика, както е по съседните страни, е мъжката нерешителност. Разбираемо е след като векове наред мъжете са държани настрана и то от самите жени – родилки, акушерки, роднини. Сега бащите, съзнавайки колко е важна подкрепата им, все по-малко се разколебават. Истината е, че у нас все повече бащи обличат белите престилки и влизат в родилните зали и тази тенденция ще се увеличава.

Трябва ли специално разрешение? За държавните клиники – да. Най-честа практика там е, че татковото присъствие се заплаща (такса от 100 лв.). В частните клиники не се доплаща за присъствието на бащата. Разбира се и на двете места това е само доброволно.

"Прекрасно е да видиш в очите им щастието, което сте изпитали в онези минути и гордостта от това, че е баща."

Вашето мнение
Таня Дянова, 52 г., Бургас: "Не смятам,че е необходимо. Раждането не би било най-хубавата гледка за един мъж."

Ето и резултати от нашата анкета, проведена в началото на м. март 2006 г.:

Коментирай
6 rate up comment 0 rate down comment
Людмил ( преди 12 години )
Iмах шанса не само да присъствам на раждането на нашият син, тъй но и лично да го израждам, тъй като той се роди у дома, без лекарско участие.Искам да ви кажа, като мъж и баща, че това беше най-вълнуващото и незабравимо преживяване за нас двамата. Аз я държах за ръцете, окуражавах я, преливах й сила. Тя се чувстваше уверена, спокойна, че всичко е наред... А мигът, когато поех синът в ръцете ми и той изплака е незабравим... нямам думи.Не може да се сравни с това да отидем в болницата и след няколко часа да ми връчат един увит пакет, който е синът ми.Освен това лично аз не виждам нищо противно или отблъскващо в акта на раждане, нито той повлия на сексуалния ни живот. Може би защото не бях виждал раждане преди и не бях гледал сапунени сериали ;-)Всъщност този акт на раждане спои още повече връзката ни -- и по време на раждането и когато тя и то бяха безпомощни аз можех да им отдам обичта и грижите си като никой друг път.Мисля, че човек не трябва да се срамува от тялото си и животинската си природа. Ако трябва да се срамува от нещо, то е неправилните си мисли и постъпки.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар