Една сълза превърната в усмивка
и тежко бреме смъкнато с въздишка.
Стои тя там и знаеш ще я има
един слънчев лъч в тъжната зима,
Безкрайна обич в едничкото сърце,
с най-милото и хубаво лице,
в очите й – прозрачен океан от нежност
скрил в себе си най-прекрасната душевност.
Прегръдката й – храм на топлота,
най-сигурното убежище от скръбта.
Ах, това е мама пред къщния вход –
символ на вяра, доброта,символ на живот!