Забавляваме ли се на Хелоуин?

Ние българите обичаме да си повземем всякакви неща, откъде ли не. Отиваме някъде и си купуваме каквото се сетим – защото е по-евтино, по-модерно, по-готино, по-невиждано. Може същото да го има вече и в магазина до нас, но по-друго е да сме си го купили от чужбина. Това за „всичко българско и родно, любя, тача и …“ май е с много малко реални поддръжници по българските земи. За съжаление! Но пък е високопарен лозунг, който винаги върши работа. Затова и сме на този хал – едно говорим, друго вършим.

Свързани статии

Излишните неща у дома – украса за Хелоуин

Бебешки костюмчета за Хелоуин

Хелоуин и има ли тикви у нас?

Може би няма други по света, които ще отидат на екскурзия и ще си донесат от мястото паста за зъби, парфюм, шампоан, та и перилни препарати. 

Купувам си от пазара кестени и ги гледам, гледам малко с дупки и питам „Да нямат червеи?“ Продавачът вика – български са. И аз се чудих, чудих – това оправдание за червеите ли беше, реклама ли беше? Но това беше с кестените – хем скъпи, хем лоши, хем български.

Та за Хелоуин. Идеята ми беше, че вземаме всякакви предмети и празници в конкретния случай и от времето на „Криворазбраната цивилизация“ досега нищо не се е променило.

Всичкото за едната мода и това да се почувстваме повече европейци, американци или каквито и да е, ама не и българи. Може би, защото никога не сме влагали толкова много жар и страст в българските обичаи, изглеждали са ни езически, странни, стари, глупави и искаме по-бързо да се отървем от тях. Не че не е истина, че някои български обичаи са много по-зловещи и гнусни от Хелоуин. Най-известни сме по света, може би с тричането на кучета, въпреки че този обичай ми се струва толкова локален, че едва ли голям процент от българите са го виждали на живо.

Може би подсъзнателно се срамуваме от някои български обичаи и черти, затова и българите лесно и бързо се адаптират в новите култури, в които попадат – например като емигранти. Бързо се научаваме да правим валентинки и се сърдим, ако гаджето не ни подари роза или плюшено сърце. Весело ни е да се маскираме на Хелоуин и да дълбаем тикви. Като цяло сме много адаптивни същества.

Предполагам, че ако бяхме докарали и по-европейски стандарт, щяхме да празнуваме още по-пищно заемките. А да, много показателно за залитането на българите по чуждото са предпочитанието ни към чуждиците. Дотолкова са навлезли, че понякога уж четеш български текст, без значение дали е за мода, за някакво изкуство, а какво остава да е за високи технологии… чак ме е срам, че пишейки за Хелоуин досега не написах нищо за хорър драматизма на празника.

Другата истина е, че голяма част от трудещите се хич и не забелязват празниците и съответно не се приготвят за тях и не ги и празнуват. Не говоря само за чуждите, но и за нашите. То нашите ги отбелязваме главно на трапезата – Никулден ли е – готвим риба, Великден ли е – козунаци и яйца, Гергьовден ли е – агънце и това е. Съвсем естествено е децата и младите хора да искат и нещо по-зрелищно, по-пищно, по-забавно. И като не можем да им го предложим от дълбините на родния фолклор, съвсем естествено е да се преориентират.

Честно казано Хелоуин е почти като нашата Задушница – принципно много тъжен ден.
Но ето американците са надживели миналото и дори успяват на деня на мъртвите да са весели и позитивни. Може би това е щипка позитивизъм от рецептата за по-щастлив живот?

„Пакост или лакомство?“ Какво ще направите, ако на вратата ви се изсипят група весели зомбита, духчета, принцеси и всякакви свръхчовеци на бъдещето.

Каквито и мисли да ви се въртят в главата. Не живейте в миналото – почерпете ги нещо сладичко.