Вече десет години край мене трепти тая думичка МАМА
като мой ореол, като нежен венец върху мойте коси,
вече десет години съм тая кралица, която си няма
друго кралство освен трите мънички детски души.
Вече три пъти правя със всяко от тях първа крачка,
казвам първата дума, броя с пръстче първи звезди,
аз съм тая щастлива усмихната ученичка,
що на първия чин в първи клас вече трета година седи.
И за мен три пъти започва отново животът
сякаш влизам три пъти през огромна сияйна врата,
пак пътувам за първи път, за пръв път летя със пилота
и ме чака, непочнала още пред мен младостта...
И болят ме със техните рани и мен коленете,
песъчинките в техните малки обувки и мен ме болят,
ако бяхме съзвездие някое с тях на небето,
с едно общо име щяха да ни нарекат...
Мои малки, които ми дадохте три пъти името МАМА,
най-високата титла, най-големия орден в света,
прегърнете ме силно, така че да няма
между нас свое място скръбта.