Кои са съвременните будители?

Традиционното клише за първи ноември!

01.11.2013г. / 08 40ч.
Вергиния Генова
Снимка: Sxc.hu

Снимка: Sxc.hu

Днес е 1 ноември – Денят на българските будители.

Преди всичко е ден на равносметка. Не го празнуваме по-специално, не го празнуваме по-масово, не го празнуваме никак.

По-скоро всички, които се сетят, че тогава е Денят на будителите си правят пиар на събития и каузи, които така и така искат да проведат и 1 ноември е една много удобна дата. Всеки може да се изкара будител. Така че на 1 ноември може да бъдете поканени на всевъзможни събития, къде културни, къде недотам вписващи се в това определение, но така или иначе винаги може да се даде едно по-широко и по-различно тълкувание на будителството.

Свързани статии

Струваше ми се, че е по-скорошен празник, но се оказа, че е от 1909 г., когато за първи път е бил честван Денят на будителя. Въпреки това, тази дата ми се струва доста постна откъм честване и всъщност като поразгледах, освен всички други чествания, 1 ноември е и световен ден на веганството.

1 ноември е повод да проведем анкета знаем ли същността на думата будител, питаме се познавате ли будители, може ли да има у нас будители и т. н., но рядко се замисляме какво правим ние персонално, като такива. Да не говорим, че е толкова изкривено съдържанието, че бас държа, че всеки ще се изкара пръв будител.

1 ноември е хубав ден да призовем родителите да купят книга на децата си, да ги заведат на театър, на изложба, на музей. И много родители наистина използват тази дата, за да направят нещо от гореизброените или да измислят някаква своя инициатива.

Може би сега е моментът да ви споделя тъжната статистика относно миналогодишната инициатива всяка седмица да пускаме информация за театрите „Къде да заведем децата?“ – ами почти никой не се интересуваше от нея. И предполагам, че хората, които са кликнали на заглавие като горното ще са приблизително толкова, колкото са кликали и на заглавие за театралните афиши за деца.

Хората, които около себе си имат големи компании със сходни интереси, възгледи и подобаващ ентусиазъм, ако не им е угаснал и изнемощял от хелоуинските партита, спокойно могат да си организират и будителско парти.

Както се вижда и от календара – 1 ноември е неучебен ден за българските училища и работен за всички останали. Къде виждам аз проблема. Там, където го виждам за всички останали празници. Той е просто поредният неучебен ден. И това е. Повечето училища няма да организират нищо, с което да отбележат този празник – било то викторина, екскурзия, литературно четене, книжен купон... Може да се експериментира с много неща и да се намери нещо, което да е забавно и смислено за децата. Проблемът е, че в повечето случаи не се прави и най-лесното оправдание е няма пари.

Колко пари ви трябват, за да обсъдите една книга от библиотеката? Или да си направите конкурс по изразително четене… или, ако тези предложения са ви скучни, да се измисли нещо, което наистина да е полезно и интересно за учениците.

Снимка: Sxc.hu

 

 

Ако родителите не са си взели отпуск този ден и не са настроени на будителска вълна, за децата ще е поредният ден да си стоят в къщи – сами пред компютъра. Или ако са по-големи да излязат на разходка – в мола.
Почти същото щеше да е и ако всички почиваха – поредният неработен ден. Така че си мисля, че няма какво да търкаме клавиатурите и да обсъждаме кои са будителите, има ли ги, няма ли ги…, докато празниците ги отбелязваме като поредния неработен ден няма въобще какво да си говорим по въпроса. Или пък дотолкова изкривяваме смисъла, че ги използваме за всякакви други користни цели.
Но да не бъдем песимисти.


Всъщност истинското определение на будител в съвременен вариант е именно – оптимист за бъдещето.
И да се обади и реалистът – много е важно къде се вижда оптимизмът и накъде сочи, нали? Защото оптимизмът може да бъде и разрушителен (тук могат да се дадат някои исторически примери), които все още разплакват света с гениалните си интерпретации на тема будителство.

Според Уикипедия „Будител е термин, навлязъл в съвременния български език със смисъла на човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух.“

Коментирай