Снимка: Sxc.hu
Разтрогването на брак е нещо неприятно, нещо, което християнският морал не одобрява и разрешава само в изключителни случаи. Но живеем в свободен свят, длъжни сме да се подчиняваме само на гражданските закони, и слава Богу. Така може да оценим, че разводът в едно семейство, в което няма деца, винаги има светла страна. За тези двойки, които слагат край на брака си и имат деца светла страна също може би има. Покрай децата родителите невинаги успяват да оценят положителното в ситуацията. По-големите деца по-лесно възприемат новината за края на брака.
Ако семейният живот е бил съпроводен със скандали, насилие, децата почти винаги стават свидетели на това. Светлата страна на развода започва с това, че вече кавги няма да има, че всеки от родителите ще бъде поотделно щастлив. Често децата забелязват това и го приемат. Други изпитват срам, обвиняват себе си за раздялата на родителите. И в двата случая подрастващите ще се нуждаят от време, любов и разбиране и на двамата родители.
Как ще продължи да се изгражда връзката между родители и деца след приключването на развода?
Нови изследвания показват, че децата, чиито родители са се развели, докато те са били малки, по-трудно създават близки отношения с родителите си на по-късен етап. Данните от изследването, които са публикувани през септември в Personality and Social Psychology Bulletin показват, че децата, чиито родители се развеждат, когато те са били до петгодишна възраст имат по-голямо ниво на несигурност в родителските отношения, за разлика от тези деца чиито родители са се развели, когато децата са били по-големи.
В изследването са взели участие 7735 анкетирани, от които една трета са били от разведени семейства. Според резултатите разводът и връзката на децата с разведените им родители играе важна роля в по-късен етап и за това как децата като възрастни ще изградят връзката си с партньора, и за това като цяло как създават близки отношения.
Това изследване, анализиращо ефектите от развода върху отношенията на децата с техните родители в известна степен доказва защо някои хора имат относително сигурни взаимоотношения с близки, докато други не се радват на такива. Изследването доказва и твърдението, че децата на разведени родители по-често изпитват страх половинката в живота им да не ги изостави.
Ето как някои специалисти определят приемането на развода в различните възрасти на детето.
До 18-месечна възраст
Децата винаги разбират, когато нещо не е наред у дома, независимо, че невинаги могат да изразят това. Според специалисти дори в тази крехка възраст децата могат да проявят нервност, раздразнителност.
Между 18 месеца и петгодишна възраст
Промяна в стабилната връзка между родителите и детето може да доведе до емоционална криза. Детето е наясно, че единият от двамата родители отсъства, защото на тази възраст то се чувства сигурно само когато и двамата родители са край него. Всяка промяна в тази стабилност може да доведе до емоционална криза.
От 6 до 11-годишна възраст
Децата в тази възраст често се чувстват изоставени, възможно е да започнат да обвиняват себе си или някой от родителите за раздялата.
В тийнейджърската възраст рядко, но все пак се случва децата да се опитват да манипулират по някакъв начин възрастните, за да получат облаги от създалата се ситуация. Като цяло това е период, в който се нуждаят от подкрепа, но и важен етап, в който започват да формират себе си, собствената си идентичност.
Постепенно приятелите ще започнат да изместват компанията на родителите, затова и много специалисти приемат, че по-големите деца приемат по-лесно развода, въпреки непокорството им в тази възраст.