Как да укротим непослушното дете?

Ако детето ви е от палавниците, които скубят, удрят и плюят, значи съветите, които ще ви предложим биха били полезни за вас. Справянето с този проблем не е никак лесна работа, особено когато става дума за съвсем невръстно дете, което едва проронва по няколко думички, а разбирането на моралните ценности е все още твърде невъзможно.

Агресивното поведение в никакъв случай не трябва да се неглижира. Моменталното реагиране е от изключителна важност още от първите прояви, независимо в каква възраст са започнали. Опитайте се да овладявате гнева си в такива моменти и се старайте да изпълните следните съвети за справяне с фрустриращата ситуация:

Използвайте жестомимичен език. Ако детето ви все още не е проговорило, няма да разбере какво точно му казвате. Говоренето и поучаването ще е необходимо в по-късен етап от развитието. Вместо това се опитайте да изградите набор от жестове, които да изпълнявате всеки път, щом немирникът си позволи да прояви агресия. Размахването на пръст или опънатата нагоре длан, придружени със сериозно и сърдито изражение биха били подходящи за подобна ситуация за изпращане на посланието – „Не прави повече така!“.

Следващия път, когато сърдиткото ви посегне, хванете ръцете му и му обяснете, (ако сте съгласни със ситуацията в конкретния случай), че колкото и да е ядосан и дори да има право да се сърди, удрянето в никакъв случай не е решение! Детето трябва да проумее, че боят не може и не трябва да е средство за изразяване на гнева и начин за справяне с проблемна ситуация.

Не се опитвайте да разисквате проблема с невръстното си дете. Дори да го питате дали ще се почувства зле, ако някой удари него по този начин, няма да го трогнете. У малките деца все още няма развито чувство на емпатия, каквото има при възрастните, така че употребата на подобни асоциации няма да помогне.

По-скоро си изградете система от наказания, които да включат механизма на възпиране на агресията, чрез лишаване от някакви блага за детето, не драстични, разбира се! Трябва да сте много внимателни да не прекрачите границата на накърняване на себеуважението на детето. Например, ако удари другото дете заради играчка – губи играчката, или – ако плюе децата на детската площадка се прибира вкъщи.

За най-малките палавници използвайте книжки, които да ви служат като пример за добро поведение. Ако книжката е за изучаване на частите на тялото, можете да използвате този факт, за да обърнете вниманието на детето, че зъбките са за ядене, не за хапане, а пък ръчичките са за хващане, не за удряне, устичката за говорене, не за плюене и каквото още ви хрумне.

Свързани статии

Проблемите с яслата и детската градина

Марина Фиорато: Четенето на приказки е най-важно за децата ни

Децата под двегодишна възраст не бива да гледат телевизия

Много внимателно проучете какви са механизмите, които предизвикват агресията на детето ви. Проследете дали, например, се ядосва, когато братчето му взима играчките или когато прекалено много деца го наобиколят на площадката. Опитайте се да избягвате тези ситуации или ако е възможно – подгответе го да свикне с мисълта за преодоляване на подобни ситуации.

Вместо да казвате на детето какво НЕ може да прави, по-добре му обърнете внимание какво му е позволено. Например, обяснете му, че вместо да удари братчето или сестричето си, когато се ядоса, може да скръсти ръце около себе си и да се гушне, докато му мине яда. Това е полезна практика, която може да тренирате, когато детето не е агресивно. Постарайте се да разбере колко е важно да уважава околните и себе си чрез това упражнение.

Не забравяйте да поощрявате детето ви всеки път, когато не се държи агресивно. По този начин то ще разбере, че агресивното поведение е неприемливо.

Ако детето ви е по-големичко, изпробвайте техники за успокояване, като дълбокото дишане, например. Седнете заедно с него, обяснете му, че и вие се ядосвате понякога. За да се освободите от яда, правите няколко упражнения за дишане и успокояване. За да направите заниманието още по-интересно можете да покажете на детето подходящата за целта йога поза в седнало положение на пода, като с ръце докосвате пръстите на краката.

Бъдете колкото се може по-добър модел за подражание! Това е, може би, от най-голямо значение. Колкото и да сте вбесени от нещо или някого, запазвайте самообладание. Поне пред детето гледайте да сдържате негативните си емоции. Крясъците и резките движения са особено фатални за детската психика.

Не насилвайте детето да се извинява. Важно е да го накарате да разбере, че извинението не е признак на слабост или подчинение, а че това е начин да се изрази съжалението от казаните груби думи или действия. Нека то само да проумее важността от жеста на извинението.