15 неща, които само по-малките братя и сестри знаят

Следващите редове ще бъдат разбрани само от онези, които са по-малките братя или сестри в семейството. Винаги има разлика в преживяването на детството при по-големите и при по-малките деца. Често малките са тормозени от по-големите, пренебрегвани или недоразбрани. Често пъти родителите бдят като орли над първородното дете и след като добият рутина сякаш всяко следващо преминава между капките на безпокойството им. Сякаш възрастните добиват смелост и черпят от опита си с голямото дете.

И това е съвсем нормално и далеч не означава, че родителите обичат по-малко следващите си потомци. Ни най-малко! Но така изглеждат понякога нещата в очите на най-малките. Ето някои истини, които само онези, изпитали на гърба си ще разберат най-добре!

Винаги сте износвали дрехите на по-големите си братя или сестри! Все имаха дупки, бяха раздърпани, не ви ставаха особено добре. Те не са били купени за вас и това ви изкарваше извън нерви!

Прекарали сте цялото си детство в кроежи на пъклени планове за отмъщение? Нормално. След като по-големите братя и сестри все ви спогаждаха номера и ви караха да се чувствате незначителни...

Никой не се вълнуваше особено, когато сте научили ново стихче или песничка? По дяволите! Как може да не ви обръщат внимание! Та вие сте дали всичко от себе си. Много е просто – родителите ви са преминали вече през това, а за вас тепърва светът се разгръща. Недейте да таите лоши чувства. Това е напълно нормално. Ако не сте се убедили един ден, ще разберете, когато имате свои деца.

По-малките сладки и очарователни деца привличат вниманието на възрастните! Мислели сте си: „Хей, тук съм! Обърнете ми внимание или ще започна да се държа като малкия сополанко!“.

Ако нямате бебешки албум, а по-големият ви брат има, започвате да се чудите защо родителите ви не се интересуват от вашето развитие. При някои може и да се е засилило чувството на ревност към по-големия, при други може да предизвика депресия. Съветът към родителите е да внимават как подхождат към децата си. Те никога не трябва да усещат разделение или пренебрежение.

Обичахте да се обличате като по-големите си братя или сестри? Ами разбира се! Та те бяха ваши кумири. Толкова искахте да сте големи като тях! А пък те толкова ви се дразнеха...

Винаги ще си останете изтърсакът за всички в семейството, независимо колко възрастни сте станали вече. Децата винаги остават деца за родителите си, същото важи и за най-малките. Вие сте бебчетата на мама и татко, въпреки че може да имате вече и свои наследници!

По-големият ви брат ви тормозеше? През онези времена се молехте да пораснете и да му го върнете тъпкано! Били сте се, карали сте се, обвинявали сте се взаимно пред вашите... Като се сещате сега си отдъхвате, че това е в миналото.

Прекарали сте цялото си детство в непрестанно съревнование с по-големите. А вероятно е и да продължавате да го правите! Хей, отпуснете се! Вие сте друга личност, имате своя индивидуалност! Зарежете състезанието и бъдете себе си!

По-големите братя и сестри са били винаги прави. Все малките нищо не разбират и нищо не знаят. Редно е понякога родителите да се намесят и да подковат самочувствието на малките, за да не страдат в бъдеще.