17 януари – Антоновден

На 17 януари православната църква почита паметта на Преподобни Антоний Велики. В неговото житие е писано, че той прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. Живял е до 105 години, запазвайки телесното си здраве и сила.

Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.

В българския фолклорен календар Антоновден е познат и като Лелинден. Този ден е бил посветен на предпазването от заразни болести. Правела се е питка, намазана с мед, която се е раздавала на децата. Задължително едно парче се е качвало на тавана и се е наричало за лелята.

Под това кодово име се е имало предвид – чумата (шарката). На този ден жените не са плели и не са прели вълна, както и не са готвели леща и боб, защото тези варива асоциативно са се свързвали с пъпките, които са излизали при шарка.

Друга легенда разказва, че имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.

Днес празнуват всички с името Антон, Антония, Антоанета, Анко, Андон, Тончо, Доньо, Донко, Дона, Донка. Честит имен ден!