Снимка: Sxc.hu
В църковния календар има няколко определени дни от годината, в които живите отдават почит на мъртвите. Тази година Голяма Задушница се пада на 22 февруари, събота.
На Задушница се посещават гробовете на починали близки, като за помена се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.
Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелието и апостолски текст. Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре.
Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия.
Ако имате починал близък човек, трябва да отидете на гроба му – прелива се вино и вода, носят се цветя, пали се свещичка за душата му и подавате храна като казвате „Вземи за Бог да прости“ на някого, познат или непознат. Той отговаря „Бог да прости“.