Да си простим на Сирни заговезни

В неделя (2 март 2014) празнуваме Сирни заговезни (Поклади) или Прошкина неделя - ден, в който младите искат прошка от възрастните. Празникът е с променлива дата в народния календар. Празнува се седем седмици преди Великден, като през това време се изпълняват различни обреди и обичаи.

На празничната трапеза се слагат само постни ястия, както и млечни и яйчни продукти. По традиция младите семейства гостуват на родителите си, кръстниците си, тъста и тъщата или у други по-възрастни роднини. Преди да вкусят гозбите на трапезата, младите искат прошка от възрастните.

Според обичая редно е прошката да бъде поискана със следните думи: „Прощавай, мамо/тате/бабо/дядо...“ и да получат отговор: „Да ти е простено от мене, от Бога и от вси небеса!“. В съвременния вариант най-често се използва израза: „Простено – прости!“, тоест „Аз ти прощавам – прости ми и ти!“.

Свързани статии

6 традиционни рецепти за Сирни заговезни

5 рецепти за баница за Сирни заговезни

7 рецепти за баница със сирене за Сирни заговезни

След вечеря традиционно се провежда обичаят амкане (хамкане или ламкане), при който се връзва варено яйце, парче сирене или халва на конопен конец и се люлее над масата. Наредените около трапезата се опитват с уста да уловят люлеещото се яйце/халва/сирене. Според обичая – който го улови, той ще бъде най-здрав през годината.

Характерен обичай е на този ден да бъдат запалени празнични огньове. На тях се събират мъжете, всеки от които върти над главата си запален факел. Оттам идва и другото наименования на празника – Поклади (от подклаждане на огъня). По този начин се прогонват болестите и напастите.

Обичаят хората да се маскират на този ден за прогонване на злите духове датира още от Средновековието. У нас е разпространен само в някои краища на страната.
От следващия ден (3 март) се започва Великият пост.