Насилието над жени е най-често срещаното нарушаване на човешките права

Насилието над жените се случва всеки ден и навсякъде, сочи най-мащабното по рода си изследване в света, посветено на насилието над жените. Изследването е реализирано от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA).

На първо място, резултатите сочат, че насилието над жените е масово, но и в същото време неотчитано и неглижирано нарушение на човешките права в страните членки на ЕС. Изследването има за цел да даде аргументи и да ускори процеса на предприемане на адекватни мерки за защита от насилие, основано на пола на европейско и на национално ниво, особено в страните, където насилието над жените не е обект на дискусии и на ефективни политически и законодателни мерки.

Резултатите от изследването са въз основа на 42 000 интервюта, проведени през 2012 г. с жени на възраст между 18 и 74 години от всички 28 страни членки на Европейския съюз. Интервютата са взети на база социо-демографски характеристики за всяка страна или средно по 1500 жени от всяка държава членка са участвали в изследването. По време на интервютата жените са давали информация за преживяно от тях насилие (сексуално, физическо, психологическо), мястото и честота на насилието, както и за това дали са докладвали за случая пред правоохранителните органи и дали са получавали специализирани услуги от неправителствени или други организации. По време на интервютата са били задавани въпроси и за случаи на преследване, сексуален тормоз, както и за случаите на насилие, свързани с новите технологии. В допълнение, проучването е имало за цел и да потърси информация от респондентите за случаи на насилие в детството.

Основните изводи за ЕС сочат:

• 33% от жените европейки са преживели физическо и/или сексуално насилие след 15-годишна възраст. Този процент съответства на 62 милиона европейки;
• 22% са преживели физическо и/или сексуално насилие от страна на партньора си;
• 5% от всички жени са били изнасилени. Една от всяка десета жена, която е преживяла изнасилване от непознат или от някого, с когото не е била в партньорски отношения, всъщност е била изнасилена от повече от един извършител;
• 42% от жените са били жертва на насилие от партньорите си по време на бременност;
• 31% от жените, които признават за сексуално насилие от партньора си са били насилвани повече от 6 пъти;
• след преживяно сексуално насилие 21% от жените страдат от панически атаки, 35% са били депресирани, а 43% са имали трудности при следващи връзки;
• 43% са преживели някаква форма на психическо насилие от настоящ или бивш партньор (като публично унижение; забрана да излиза от дома, заключване в дома; принуда да гледа порнография, както и заплахи за насилие);
• 33% са преживели физическо или сексуално насилие в детството, като извършителят е бил възрастен и в повечето случаи познат на семейството (12% са преживели насилие от непознат възрастен);
• 18% от жените са били жертви на преследване над 15 годишна възраст, а 5% от интервюираните са преживели този вид насилие в рамките на една година преди интервюто. Това съответства на 9 милиона жени, като 21% от жените са били жертва на преследване, продължило повече от 2 години;
• 11% от жените са били подложени на сексуално насилие чрез имейли или текстови (SMS) съобщения. 20% от младите жени (18-29 г.) са били жертви на интернет насилие (cyber harassment);
• 55% от жените са преживели сексуален тормоз на работното си място, а в 32% от всички случаи извършителят е бил началник, колега или клиент;
• 67% от жените не са съобщили за преживяното насилие пред полиция, организация или пред близките си.

Огромните мащаби на насилието, основано на пола са доказателство, че физическото, сексуалното и психологическото насилие над жените е най-често срещаното нарушаване на човешките права.

Резултатите в различните страни на ЕС варират, както при други подобни изследвания, в зависимост от националните особености, народопсихология, степента на готовност жените да говорят по тези проблеми открито и в интервю, от това доколко е културно допустимо и възприето да се говори по тези въпроси; в зависимост от собствения им опит и преживявания и дали са запознати със съдбите на други пострадали жени и момичета. Резултатите зависят и от степента на осъзнатост и чувствителност в обществото.

По-голямата степен на равнопоставеност в дадена страна и наличието на политики и законодателство също водят до по-голяма осъзнатост и чувствителност по проблемите на насилието срещу жените, до по-голямо усещане за несправедливост и нарушаване на правата.

Също така наличието на по-добра превенция и повече възможности за защита на пострадалите жени води до по-голяма чувствителност, до по-лесно преодоляване на страха да се говори за преживяното насилие.

На този фон, някои основни данни за България:

23% от интервюираните българки, или почти всяка 4-та жена у нас, е била жертва на физическо и/или сексуално насилие от страна на партньора си. 14% пък са жените у нас, които са преживели такъв тип насилие, но извършителят не е бил техен партньор.

Тук България се нарежда в средните стойности за Европа, като изследването отчита най-висок процент на жени, преживели насилие в рамките на брака и/или партньорската връзка сред финландките – 30%. Австрия пък е сред държавите с най-нисък процент – 13%.

Резултатите, отчетени по отношение на сексуалния тормоз над жените у нас са на доста ниски нива, в сравнение със средните стойности за ЕС. Между 9 и 11% са жените у нас, преживели сексуален тормоз. В сравнение, например с Дания, изследването отчита между 26 и 37% жени, преживели сексуален тормоз. Тук трябва да се направят няколко важни уточнения. На първо място е необходимо да се отчетат посочените от Агенцията за основните права към ЕС действия, възприемани като сексуален тормоз. Като такива във предварително подготвените въпросници са изброени нежеланото докосване, целуване, милване; сексуалните намеци или шеги, които са обидни; неподходящите предложения за среща; натрапчивите въпроси относно личния живот, които са обидни; коментарите по отношение на външния вид със сексуален и/или обиден нюанс; изпращането на порнографски снимки или изпращане на сексуални имейли/SMS-и, които са обидни и т. н. Очевидно, тези действия се възприемат у нас по-скоро като невинни, отколкото като форма на сексуален тормоз. Както посочват и от Агенцията за основните права към ЕС сексуалният тормоз е въпрос на субективно усещане, което обаче се формира като отговор на доминиращите социални и културни ценности, норми и нагласи в обществото по отношение на жената. Сравнително ниският процент за България, в сравнение с останалите страни, би могъл да се обясни именно с тенденциите за поставяне на жената в позиция на подкрепяща, но не и водеща роля както в обществения, така и в личния, семейния живот. Тази роля на жената в българското общество (домакиня, любовница, сексапилна и поради това успяваща, и т. н.) се подхранва активно в публичното пространство от няколко десетилетия насам.

29% от жените в България, или почти 1 милион от общ брой женско население от 3 777 999 жени у нас, по данни от преброяването от 2011 г., в детството си са преживели поне една от трите форми на насилие – физическо, сексуално или психологическо. В рамките на ЕС средният процент е 33.

Като цяло индивидуалното усещане за това колко често се среща насилието срещу жени е както много често – 22% от анкетираните българки, така и доста често – 38% от анкетираните и това е преобладаващата част от жените.

На този фон, много малко жени в България знаят къде да се обърнат за помощ, не са запознати със законодателство и мерки за защита и не знаят за кампании и мерки за превенция.

Резултатите за България са следствие и от липсата на последователни политики и ангажираност на държавата за регулярното и адекватно финансиране на дейностите по превенция и защита на жените от насилие. Не се подкрепят последователно съществуващите услуги на неправителствени организации, които изнасят тежестта по предоставянето на услуги и всички други дейности по превенция и защита в някои населени места, без да имат постоянната подкрепа на държавата и общините. Ето защо услугите липсват в много населени места, а където ги има са с недостатъчно финансиране. Достатъчно е да се вземе за пример град София, въпреки обявения уникално висок бюджет за 2014 година!

Все още няма промени в Наказателния кодекс и в Проекта за нов НК, които да инкриминират всички форми на насилие спрямо жените и да предвиждат престъпленията свързани с това насилие да се преследват последователно като престъпления от общ характер; както и да се наказват по-тежко престъпленията, извършени в контекста на домашно насилие.

При липсата на достатъчно на брой специализирани услуги и на възможности за получаване на по-дългосрочна подкрепа, безнаказаността продължава да съществува, а жените се затварят още повече след преживяното насилие, страхувайки се да споделят и да говорят открито.

Анализът на резултатите от проведеното изследване на Агенцията на ЕС за основните права сочи, че положението в България е поне двойно по-тревожно в сравнение със средното ниво в ЕС. Един толкова значим проблем е последователно омаловажаван и неглижиран от централната и местната власт в България.

Изследването на FRA доказва още веднъж, че проблемът с насилието над жените е повече от сериозен и е необходимо да се признае от страна на политиците и всички държавни институции, че правата на жените не са защитени. Изследването изисква отговори и ефективни мерки за защита във всяка една държава. Необходими са спешни мерки за справяне с насилието срещу жените и тези мерки трябва да се вземат на най-високо ниво, защото насилието над жените оказва въздействие върху цялото общество всеки ден.

Държавите членки на ЕС трябва да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция). България е една от малкото държави, които дори не са подписали Конвенцията, а липсата на публични дискусии по темата обвива проблема в мълчание и съответно превръща насилието в норма на поведение.

Изнасилването не е частен проблем, включително и изнасилването в брака. Много често случаите на изнасилване в рамките на една връзка са съпроводени с многократно повтарящи се актове на домашно насилие и имат фатален край. Държавите членки, включително и България, са длъжни да предприемат необходимите законодателни мерки за криминализиране на всички видове сексуално насилие над жени, извършени без тяхно съгласие.

Необходими са допълнителни ресурси, насочени към осигуряване на обучени специалисти от всички сфери (полиция, здравеопазване, образование, неправителствени организации), както и да бъдат осигурени достатъчен брой подходящи и леснодостъпни услуги и подслони за преживелите насилие жени.

Налице е ясна необходимост от подобряване и хармонизиране на събирането на данни за насилие над жените във всяка една държава членка на ЕС.

Ние, организациите от Алианса за защита срещу домашното насилие, апелираме за незабавно предприемане на действия за подписване и ратифициране от България на Истанбулската конвенция, както и на всички други действия, произтичащи като задължения на държавите членки на ЕС в резултат от най-мащабното изследване за насилието срещу жените в Европа!

Контакти, на които може да се потърси помощ и подкрепа при случай на домашно насилие

1. Фондация „Асоциация Анимус“ – София
Гореща телефонна линия за жени пострадали от насилие: 02/981 76 86

2. Фондация „Български център за джендър изследвания“ /БЦДИ/ – София
Тел.: 0879 13 30 21, 0896 44 90 48
Електронна поща: office@bgrf.org

3. Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ – Силистра
Консултативен център:
Телефон: 086/820 487
Кризисен център:
Телефон: 086/821 495
Електронна поща: ceta@mail.bg

4. Фондация „Позитивни Умения на Личността в Социума“ /П. У. Л. С/ – Перник
Телефон: 076/60 10 10, 076/60 33 60
Електронна поща: pulse.women@gmail.com

5. Фондация "SOS – семейства в риск“ – Варна
Телефон: 052 609 677
Електронна поща: sos@ssi.bg

6. Фондация „Х&Д Джендър перспективи“ – Хасково и Димитровград
Гр. Хасково
Телефон: 038/62 46 85
Мобилен: 0878 56 76 59
Гр. Димитровград
Телефон: 0391/2 50 55
Мобилен: 0878 56 76 59
Електронна поща: hdgender@gmail.com

7. Асоциация „Деметра“ – Бургас
Център по превенция на насилието и престъпността
Телефон: 056/ 82 52 05
Електронна поща: demetra@unacs.bg

8. „Асоциация НАЯ“ – Търговище
Телефон: 0601/6 70 25
Електронна поща: naia_s@abv.bg

9. Сдружение „Център Отворена врата“ – Плевен
Телефон: 064/846 713
Електронна поща: opendoor_centre@hotmail.com

10. Сдружение „Център Динамика“ – Русе
Телефон: 082/ 82 67 70
Мобилен: 0879 45 35 03
Електронна поща: centre_dinamika@abv.bg