Днес е Гергьовден!

Гергьовден е един от най-големите български празници. На 6 май празник имат хората, носещи името Георги, Георгена, Гина, Гинка, Гочо, Габриела, Габриел, Ганка, Ганчо, Галин, Галина.

Гергьовден е ден и на храбростта, на който Българската армия чества своето създаване. Днес повод за празнуване имат и овчарите! Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с Указ №5 на княз Александър I Батемберг. След идването на комунистическата власт на 9 септември 1944 година традицията на празника се прекъсва, като бива обявен само за „Ден на пастира“. Традицията е възобновена на 27 януари 1993 г.

Българската православна църква отбелязва с празнични чествания деня на Свети великомъченик Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан.

В традиционната българска култура Гергьовден е един от най-големите празници, често почитан повече дори и от Великден, според старите хора. В много народни песни се пее:
Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден.

На този ден се извършват редица обреди и ритуали, целящи осигуряването на здраве и плодородие на посевите и животните.

Според народните предания Свети Георги е не само покровител на земеделците, но е и най-могъщият закрилник на стадата. Затова голяма част от обредите, изпълнявани на този ден, целят да измолят здраве и плодовитост за живата стока.

По традиция на Гергьовден рано сутринта се извежда стадото за ритуалната първа зелена паша. Овчарите извеждат стадото и която овца излезе първа, бива накичена с празничен венец и я издояват. Ведрото, в което се дои овцата също се украсява с пролетни цветя.

Празничната трапеза включва жертвено агне, което се освещава от местния свещеник. В миналото агнето се е клало вътре в къщата, като по кървавите бразди, оставащи по белите стени на къщата се гадаело дали годината ще бъде плодородна. Останалата кръв се събира в съд и се заравя в земята, отново за плодородие.

Ароматно опечените агнета се сервират с обредни хлябове, прясно издоено мляко, прясно сирене и свежи пролетни салати. На този ден задължително на трапезата присъстват стръкове пресен чесън.

В много краища на България се поддържа традицията на Гергьовден да се вият празнични „гергьовски хора“, които имат религиозно-митически характер и съдържат мотиви, свързани с преданията за Св. Георги и победата му над ламята, отключваща благодатните извори, напояващи посевите.

Да ни е честит светлият празник! Екипът на Аз жената поздравява всички именици!