Мистичният танц върху жарава

Огънят, символ на мъжкото, соларно начало е основен елемент в нестинарството. Парещият пламък е свързван с митичното зараждане на света, при което хаосът се превръща в космос. От древни времена с икона в ръцете танцувайки боси върху парещата жарава, нестинарите изпадат в транс или както се нарича “прихващане”, вещаейки предстоящи бедствия или благополучие. Сред монотонното удряне на тъпан и силната свирня на гайда, мъже и жени танцувайки пристъпват върху нагорещените въглени. Покровителствани от Св. Константин, “прихващат” божествената сила, чрез която загледани в бъдещето, вещаят и предсказват промените във времето – дали се задава радост и берекет или суша и немотия. “Светият” тъпан заема особено място в празника. През цялата година се пази в черквата близо до иконата на Св. Константин. Както дарбата на нестинарите се предава от поколение на поколение, така и той е предаван през вековете.

Нестинарството е Божия дарба, получавана по наследство от главния нестинар. Неговият дом е почитан от всички вярващи, като свято място – параклис, където задължително присъстват иконите на Света Богородица с Младенеца, както и на Св. Константин и Елена.

На 3 и 4 юни в Странджа (селата Граматиково, Сливарово, Българи, Кости и Кондолово) играят нестинари в чест на светците Константин и Елена (по стар стил). Още по тъмно свещеникът отслужва литургия. Вярващите са облечени в празнични дрехи. Млад нестинар изнася иконата на Св. Константин, украсена с цветя и стари монети и повежда нестинарското шествие към аязмото – на около 6-7 км над р. Велека, в м. Влахов дол. Вярва се, че това място е мистично, носещо много сила и енергия, където преди хиляди години нестинарите са се разделили. Преди време е имало пет одъра – по един за всяко село, както и пет аязми.

Аязмото се освещава с вода, коли се курбан, слагат се трапези и се започват надбягвания и боричкане. Пее се и се пие до вечерта, когато отново предводено от иконата, шествието се отправя към мегдана на селото, където нестинарите по тъмно ще танцуват на жаравата. Чрез огнеиграенето се постига и очистване от греховете. Не случайно нестинарите са праведни хора, които не пият и се въздържат от зли мисли.

Има предание, според което еленът носещ върху рогата си кръста и душата на Спасителя на празника на Св. Константин и Елена слизал от планината, за да бъде пренесен в жертва, за да е плодородна годината. Но един ден закъснял, защото трябвало да нахрани малките си, а хората побързали да го принесат в жертва без да го почетат. Оттогава еленът престанал да идва.