Силата на писмеността и словото

Родният език и писмеността са белези за духовното състояние на народа. Единствено човек е усвоил словото, което е изначално качество, присъщо и неразделно на човешката природа. Придобивайки го като малък и усъвършенствайки го през годините, човек гради своя ум. Родният език е извор, който изгражда, сплотява и отличава духовното единство на народа. През годините е грижливо обработен от книжовници, които са го превърнали в образа на една общност. Без словото не би могла да съществува писмеността – една от най-значимите страни на човешкия живот.

Двамата равноапостоли Кирил и Методий ни дадоха ценен дар – глаголицата – първообраза на кирилицата. Тя не е само графично изражение и фонетично определение на българския език, а и е носител на светоглед. Братята превеждат на славянски свещените книги, с което поставят корените на старобългарската писменост и православна книжнина. Много наши и чужди изследователи са били удивени от богатството и съвършенството, до което е достигнал старобългарския език по онова време.

През вековете развитието и съхранението на езика и писмеността е неразривно свързано с историята на нашия народ, показвайки духовното ни и културно единство и родова памет. Преминали през векове на възход и на упадък, православните вярващи са отстояли вярата си, християнска култура и книжовност.

В днешно време често ставаме свидетели на безсмислено словоредство, което развращава и съсипва българското слово. Книгата е застрашена от една страна с навлизането на книжния пазар на безсловесните романи “еднодневки”, продукт на комерсиализирани субкултури и от друга – медийното въздействие на жълтите вестници, чиято главна цел е да шокират обществото.

Наш дълг е да възпитаме в бъдещите поколения да пазят историческото и културно наследство, както и паметта за българското слово, припомняйки думите на Паисий "Българино, знай своя род и език!".