Честит 24-ти май!

На 24 май по традиция честваме Празника на българската просвета, култура и на славянската писменост. Светъл ден, в който се прекланяме пред делото на Светите братя Кирил и Методий, създали глаголицата.

Светлият празник поставя своето начало още през Възраждането, когато на 11 май Църквата отбелязвала празника на братята Кирил и Методий.

Датата 24 май е празник и за учителите, библиотекарите и писателите. За всички, за които предаването на знанието и красотата на буквите е житейска мисия. И тази година стотици българи ще се включат в празничното шествие.

Нека на 24 май не забравяме да зарадваме най-малките членове на семейството с хубава книжка за четене. Ден, в който може да подарим и на себе си няколко приятни минути с вълнуващи редове от любимата книга. Не спирайте да четете, защото в книгите е знанието.

През 1892 г. в град Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна „Върви народе възродени“. Малко по-късно през май 1901 г. Панайот Пипков написва музиката към текста.

Честит празник!

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!

Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
/от длъжност неизменна воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
пресветли преживя,
в беданеописуема изпадна,
но върши дълга си всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просветатя
бе неизчерпаем вир.

Бе и тъжовно робско време...
тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отомански властелин...

Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци! През десет века
все жив остана ваший глас!

О вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина.

Подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянский мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помнив
славянството во век веков!

Стоян Михайловски