Как можем да спрем домашното насилие?

Кампанията на AVON „Говори открито срещу домашното насилие“ за четвърта поредна година повдига въпроси, които засягат огромна част от обществото.

Според статистиката всяка 4-та жена в България е жертва на тормоз, а тенденцията е броят да се увеличава, а формите на насилие да стават все по-тежки.

Призивът на кампанията тази година „Сложи си обица на ухото! Нека заедно спрем домашното насилие!“ е послание за непримиримост, която цялото общество трябва да покаже към проблема.

Той насочва към благотворителния продукт, обици „Нови възможности за жените“, благодарение на които се набират средства в помощ на пострадалите.

100% от приходите от продажбата на благотворителния продукт се заделят във фонд, с който се подпомагат центровете на основния партньор на кампанията – „Алианс за защита срещу домашното насилие“. 

За да разкаже повече за проблема, пътищата за разрешаването му, както и за кампанията през настоящата година, разговаряме с г-жа Геновева Тишева.

Тя е председател на „Алианс за защита срещу домашното насилие“ – най-голямото в страната обединение на организации, работещи за защита и превенция срещу домашното насилие.

Координатите на всички центрове, към които модат да се обърнат жертвите, са на разположение на сайта на Алианса – www.alliancedv.org.

Г-жо Тишева, каква е първата стъпка, която трябва да предприеме жена, станала обект на насилие? Към кои институции би могла да се обърне за закрила и каква е процедурата? 

Решението да се обърне и към кого да се обърне е решение на самата жена. Когато тя го вземе за себе си, тя може да се обърне към следните организации и институции, които се намират най-близо до нея и следва да вземат отношение: полиция, лекар или медицинско заведение, най-близката неправителствена организация, за която имат информация, поделенията на Агенцията за социално подпомагане, включително отделите за закрила на детето, община. Това е за непосредствена помощ.

Пострадалите имат и правото да се обърнат до Районния съд с молба за незабавна защита по Закона за защита от домашното насилие. За това могат да ги насочат и подпомогнат горепосочените институции и неправителствените организации, както и адвокат.

Изискването е претърпяното насилие да е от страна на някое от лицата от кръга, посочен в ЗЗДН, както и последният инцидент, от който се оплаква лицето, да е в рамките на последния месец. За делото в съда пострадалите попълват декларация за твърдяното домашно насилие и често, при липса на други доказателства, съдът може да издаде заповад за незабавна защита само на основание на този документ. Молбата до съда може да се подаде в някои случаи и от близки роднини, както и от представители на АСП. Основният принцип обаче е пострадалата сама да вземе решение да се обърне към съда. 

Какво спира повечето от жертвите да потърсят помощ – срамът ли надделява или страхът, че няма да има наказание за насилника? 

Срамът и неудобството, и дори чувството за вина надделяват, след това - съзнанието, че може да няма наказание за насилника. Не на последно място, съществуват и чисто физически пречки, когато наблизо няма спезиализирана организация, към която да се обърнат и да им окаже помощ. 

Какво бихте ни посъветвали да направим, ако станем свидетели на домашно насилие? Как бихме могли да реагираме като граждани и да защитим жертвата по регламентиран от закона път, с кои институции да се свържем? И може ли да го направим анонимно, дали има същата тежест? 

Ако сте свидетели на домашно насилие, бихте могли да помогнете на пострадалата, като я посъветвате да потърси помощ на местата, посочени по-горе. При спешност, бихте могли да се обърнете към полицията. Не би трябвало да има значение, ако направите това анонимно.  

Какъв е профилът на насилника? Бихме ли могли да го характеризираме и открием по-лесно в обществените кръгове? 

Това е сложен въпрос и едва ли толкова лесно можем да идентифицираме насилника до нас и около нас. Ако това беше възможно, нямаше насилието да се случва толкова често. При всички случаи на физическо и психическо насилие срещу нас, както и когато имаме усещането, че върху нас се упражнява власт и контрол, че се ограничават нашите права, то върху нас се упражнява насилие. Насилникът е този, който налага този модел на поведение върху нас, който ни държи в примката на принудата, манипулира ни, заплашва ни, понякога и със смърт, ограничава нашето лично пространство. И това той проявява като модел, отново и отново. Това е от гледна точка на пострадалото лице, а иначе социално-психологическият образ на насилника е многообразен. Една част от агресорите не подлежат на поправяне. 

Има ли рискови групи, които по-често стават обект на насилие или са насилници? 

Това не би могло да се каже. И жертви, и насилници има сред всички слоеве. Естествено, бедността и социалната изолация са фактор по-тежко да се преживява насилието и по- трудно да се излиза от него, тъй като за това е необходима и икономическа независимост.  

За какви цели ще бъдат използвани средствата от кампанията на AVON „Говори открито срещу домашното насилие“? 

Средствата от настоящата кампания ще се използват за оборудване и услуги за кризисния център на организации от “Алианс за защита срещу домашното насилие“ в Димитровград, както и за пакети от услуги за пострадалите лица. 

Колко защитени жилища има в страната? 

Кризисните центрове, към които се насочват жени, пострадали от домашно насилие, са шест на брой. 

Колко време могат да останат жените, станали жертва, в защитено жилище? 

От няколко седмици до няколко месеца при по-тежки случаи, според капацитета на центровете и според нуждите на пострадалите.  

Как помагате на жените да се реинтегрират отново в обществото и какви съвети бихте ни дали като граждани, как да помогнем на познати или приятели, за които знаем, че са станали жертва на насилие? 

Както казахме по- горе, може да ги посъветвате да говорят открито и да се обърнат към организациите, които могат да им помогнат. За реинтегриране на жените, организациите членове на „Алианс за защита срещу домашното насилие“ имат програми за консултиране и възстановяване - психологически, социални, юридически  консултации, временно настаняване, консултиране и насочване към работа, насочване към други специалисти, групи за самопомощ  и др.