Днес честваме Илинден

В небесната шир препускал св. Илия със своята желязна колесница и гонел халите, които водели буреносни облаци и ламята, която обирала плодородните нивя. Когато светията, който наричали още Гръмовник, Гръмоломник и Гръмодел, хвърлял своите стрели, от тях излизали светкавици. Чуе ли се гръм, значи удря ламята с огнена коса и хвърля тежък боздуган. Старите хора разказват, че като падали стрелите по земята се забивали на 40 аршина дълбочина и до 40 дни излизали нагоре. Те са били много лековити и за да излязат по-бързо, на мястото, където е паднала стрелата се полива с мляко. Ако е убита хала, значи че ще е плодородно. Светкавиците и гръмотевиците се появявали през пролетта, лятото и есента, като само през зимата си почивали, така както и всички живи твари, небесни обитатели и земни демони.

Според легендата при подялбата на небето на Илия се паднали летните гръмотевици и светкавици. Светкавици излизали и от лулата на Светеца, и от копитата на шестте коня, с които е впрегната небесната колесница. Той летял в небето и събирал небесните вихрушки, мъгли и облаци и ги заключвал в Черно море. Един ден казал на своите три сестри, че на който ден му се чества името, ще погуби света. Затова всеки ден питал кога е, ала така и не научавал. Сестрите все му казвали “Още не е дошъл” и “Отмина вече” и така пазят света до днес.

На 20 юли се чества празникът Илинден, на който празнуват кожухарите, самарджийте и керемидчиите. На прага на къщата се коли най-стария петел, като по този начин се “подновява” огъня. Тази жертва се прави, за да се умилостиви св. Илия, предпазвайки нивята, полята, лозята и къщите от градушки и наводнения. Вярва се, че ако на този ден се гърми и трещи, през годината ще има суша, а орехите и лешниците ще са празни. Само лозарите ще имат берекет.

На празничната трапеза се слага петелът, погача “боговица” и колач за св. Илия.

Имен ден честват – Илия, Илияна, Илин, Илко, Илийца, Илина, Илка, Елиан, Елин, Елина и др.