Как да се държим на рождения ден?

Когато отиват на рожден ден, децата винаги са превъзбудени и с повишени очаквания. Въодушевени са, че ще има торта, ще играят и ще се забавляват. Но се случва от играчка да стане плачка. И тук трябва да си признаем, че родителите не сме си свършили добре работата. Когато каним малки деца вкъщи, ние се подготвяме, че те ще бъдат доведени от родителите им и сме спокойни, че всеки персонално ще се грижи за своето дете: да хапне, да бъде придружено до тоалетната, да се държи прилично. Смятам, че в един момент родителите забравят, че са довели и дете със себе си. Това, че то в момента може да се бие с някое друго дете или да пробива и рисува тапетите в къщата, решаваме, че е отговорност на стопанина. Да, в един смисъл е така, хората са си направили сметка, когато са поканили деца в къщи, но канейки ги с родителите те очакват, че са под личен родителски контрол. Естествено идеалният вариант би бил да наемем странични възпитатели, които да се грижат за децата, докато всички се забавляват по интереси, но ако случаят не е такъв, смятам, че отговорност на родителите е да следят с едно око и ухо поне, във всеки един момент какво прави детето им. Ясно е, че по този начин родителите не могат да се отпуснат и да си починат, но пък могат да предотвратят неприятните последици. По детски рождени дни, едва ли би могло да се случи нещо фатално, но има неконтролируеми деца, които като нищо биха бръкнали с нещо остро в окото на нашето дете, както и никак няма да е приятно ако собственото ни дете направи нещо такова. Според мен всички биха се чувствали ужасно, всеки би обвинявал другия и празникът би бил помрачен, затова смятам, че събирайки много деца на едно място, трябва да има споделена отговорност, за да не се случват подобни неприятности.

Доскоро смятах, че е съвсем безобидно да поканиш 4-5 годишни деца, но след като се превърнах за кратко в пазител на реда /звероукротител/, вече съм на съвсем различно мнение. Бях шокирана когато едно момиченце реши, че трябва да подхвърля топка на делфинчета точно под полилея. Дори да приберете всички предмети, които смятате, че биха били опасни или че децата биха могли да счупят, ще останете впечатлени как те могат да счупят нещо, което практически сте смятали за нечупливо, защото сте го ползвали години на ред. Поради факта, че родителите оставят на рождени дни, децата си без надзор, обикновено, жертва стават много играчки. Бях поразена като видях чисто новите играчки изпочупени, с откъснати ръце и глави. Да оставим настрана сълзите в очите на рожденика, които никак не са маловажни, в случая, когато играчките му са били изпотрошени, преди да им се е порадвал и евентуалния вик “Искам си го ново”. Колко родители биха могли да си позволят да организират рожден ден на детето си, след което да купят наново всички играчки като изпочупените? Но смятам, че в това поведение се крие много сериозен проблем за обществото ни. Общество, което иска всичко за себе си, сега и веднага. Може да е на някой друг, но аз мога да му го изтръгна от ръцете, щом е по-слаб и никой няма да ме накаже. Мога да го взема да му се порадвам, и когато не ми е нужно, да го захвърля някъде счупено, какво че някой ще страда от това?

Може да ви изглеждат много остри и преувеличени тези думи, но колкото и да е субективно мнението ми, смятам че трябва да се замислим не толерираме ли именно това, когато казваме: “Когато се съберат много деца, стават неконтролируеми... моят е много палав и любопитен, всичко иска да види...” и така нататък. Не споря, че будните деца наистина искат да видят и да разберат всичко – как върви тази кола, защо светят очите на слона, но смятам, че е редно първо да експериментира със собствените си играчки. Ако е чак толкова любопитно детето, може да му предложите заедно да разглобите новото камионче, но преди това трябва да го предупредите, че веднъж развалени, някой неща никога не могат да бъдат същите, така че в следващия момент то трябва да знае, че вече няма да има ново камионче, което върви и свети. А и днешното изобилие от играчки предлага много варианти на конструктори, на колички, които могат да се сглобяват и разглобяват. Според мен естествената склонност на детето към откривателство трябва да се стимулира чрез такъв тип интерактивни играчки, а не като се насърчава разрушаването, тъй като повечето играчки са направени да работят, без да се разглобяват.

Сигурно ще ми се присмеете когато споделя, че виждам връзка между извадените ръце на Спайдърмен, изкълчените крака на куклите Барби и ужасните деяния, които извършват малолетни, за които ежедневно четем по вестниците. Може и наистина да няма такава, но не е ли по-добре да възпитаме деца, които не биха искали да причиняват болка на когото и да е, не биха искали да отнемат чуждото, не биха желали да нараняват и да рушат? Мисля, че всички сме единодушни, но защо тогава когато ги оставяме в една стая, без надзор, да трошат играчки, да ги издърпват едно от друго казваме, че това не е проблем, защото са само деца. Може би тук трябва да оставим една вратичка за размисъл и да помислим как да възпитаме децата си така, че те да изграждат своя морал и нравствени норми, базирани на базата на онова, което всички наричаме изконни нравствени ценности – “Обичай ближния си”, “Не прави на другите онова, което не искаш да направят на теб” и други простички правила, които са присъщи и разбираеми за чистотата на детските сърца.

Най-щастливият ден – моят рожден ден!

Украсата за рождения ден

Менюто за рождения ден

Поканите за рождения ден

Тортата за рождения ден

Свещите за рождения ден

Масата за рождения ден

Програмата за рожден ден

Как да се подготвим за рожден ден?

Моят татко знае ли на колко години ставам?