Самостоятелна форма на обучение и домашно образование

Това са различни неща

17.02.2015г. / 16 19ч.
Аз жената
Снимка: Thinkstock

Снимка: Thinkstock

„Знаеш ли, че новият проектозакон за образованието разрешава домашно образование.“

Така ми каза една моя позната. След това чух същото и от различни други места. Тогава прочетох проектозакона и никъде не срещнах да пише, че се разрешава домашно образование. Въвежда се самостоятелна форма на обучение. А и самата вносителка на проектозакона Милена Дамянова казва в интервю за в-к Монитор: „Аз дори не бих го нарекла домашно образование, а разширяване на самостоятелната форма на обучение. Тя съществува и сега, но само за младите хора над 16 години. Законът дава възможност за самостоятелна организация на децата в детските градини, които са над 5 и 6 години, както и на учениците до 16 години.“

Самостоятелната форма на обучение и домашното образование се различават.

В самостоятелната форма на обучение децата и учениците се обучават у дома и са задължени да спазват изискванията на образователните стандарти, които са еднакви както за присъствените форми на обучение, така и за неприсъствените форми. Това означава, че те са зависими от държавата.

В нея могат да се обучават ученици по здравословни причини, при изявени дарби, навършени 16 г., интелектуални затруднения и множество увреждания, както и по желание на децата и родителите..

Родителите, които са решили да обучават децата в тази форма, трябва да осигурят необходимите условия за обучение, социална среда, както и познавателни книжки, учебници и учебни помагала; могат да прилагат свои методи и подходи, съобразени с възрастта, потребностите и интересите на децата.

Момичетата и момчетата в задължителна предучилищна възраст минават през проверка на способностите, за да получат удостоверение за училищна готовност, а учениците доказват какво са научили чрез изпити в края на учебната година или чрез валидиране на знанията и уменията за завършен период или етап на образование. В края на образователния процес учениците ще получат държавни дипломи. Ако в продължение на три поредни сесии обучаващият се вкъщи не се е явил на изпити, следват санкции – директорът на училището, в което е записан, уведомява общинската или районната администрация, регионалното управление на образованието и органите за закрила на детето.

Самостоятелната форма на обучение удовлетворява желанието на много деца и родители, които имат възможност и желаят да обучават индивидуално децата си вкъщи. Родителите няма да се страхуват от санкции за това, че децата им учат у дома. Неоснователни са критиките, че с обучението на децата у дома образованието се връща назад, че проблем ще бъдат социализацията и емоционалното развитие. Вероятно страхът идва от конкуренцията на децата, които посещават училище и тези, които се обучават у дома.

Има и друга група деца и ученици, които също се обучават у дома от родителите си, но не използват традиционната образователна система. Те са се ориентирали към чуждестранни дистанционни образователни програми със списък от университети от цял свят, които приемат тези ученици да продължат висшето си образование. Тези домашни ученици не се допускат да участват у нас в конкурси и олимпиади, организирани от държавата, защото не са записани в българско училище. А домашните ученици, обучавани и контролирани от просветените си родители, постигат значителни резултати по цял свят. Те са приети в едни от най-престижните колежи и университети в други държави. Изследванията показват, че домашните ученици са социално ориентирани, общителни, способни да създават приятелства,. със желание участват в граждански инициативи.

От в-к Телеграф научаваме за Ема Томпсън и съпругът й Грек Уайз, които са избрали домашно образование за 15-годишната си дъщеря Гая. Уаиз споделя: „По закон децата във Великобритания трябва да получат образование до навършване на 17 години, законно е то да си е и у дома – т. нар. „хоумскулинг“.

Семействата, избрали „домашно образование“, не са длъжни да следват държавната учебна програма. Този избор е добър и подходящ за родители на деца, които изпитват затруднения да се „впишат“ в училищната среда, за деца със специални нужди или такива, които са преживели тормоз. „Хоумскулингът“ е възможност и за децата, за които училищната класна стая не отговаря на техния специален начин за научаване.“

Според официалните данни до 60 000 деца се обучават у дома в Англия и Уелс.

Според проектозакона за образованието у нас предучилищното образование е задължително от 5-годишна възраст, а училищното образование е задължително до 16 години. В предучилищна възраст има целодневна, полудневна, почасова или самостоятелна организация. В училищна възраст също има различни форми на обучение (дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна, комбинирана, обучение чрез работа – дуално обучение. Автономията на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностно развитие се изразява в правото им да определят свои политики в съответствие със законите на страната. Автономията на училищата включва и правото на избор на форма на обучение и организация; да определят профилите и професиите; самостоятелно да избират и съставят учебни планове и програми, да определят учебните предмети. Но всички дейности и организации са подчинени на изискванията на държавните образователни стандарти. Именно тази задължителност на изискванията на държавните стандарти, както за децата, които посещават училище, така и за тези, които са избрали самостоятелна форма на обучение, отнема свободата на избор. Частните училища също са подчинени на държавата, на нейните образователни изисквания. Държавата се превръща в монопол за образователната система.

И друг път съм писала, че в областта на образованието липсва конкуренция, отговорност. Домашното образование се явява като алтернатива на държавното образование. Когато родителят има право да избира вид образование (домашно, държавно, частно, кооператив...), тогава се подобрява и качеството на образование в държавните училища и детски градини. Учителите са мотивирани да работят по-добре, биха проявили интерес и към други образователни програми. Именно липсата на конкуренция беше причината за пропадането на социалистическата система.

Автор: Донка Недялкова

Коментирай