Снимка: Thinkstock
Промените в новия проектозакон за предучилищно и училищно образование придвижват напред образователния процес в детските градини и училищата. Въвежда се самостоятелна форма на обучение с децата над 5 и 6 години и с учениците до 16 г., което ще даде възможност за конкуренция между присъствените и неприсъствените форми на обучение. От друга страна учителите ще могат да избират учебниците, по които да преподават, да определят учебното съдържание, да участват в съставянето на учебните програми и учебни планове.
Тези положителни промени не са достатъчни за да се постигне истинска свобода в образованието. Когато се говори за свобода и конкуренция в областта на образованието, обикновено се имат предвид формите на обучение в училищата (дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна, комбинирана, дуално обучение), а също и държавните, общинските и частните училища и детски градини. Всички те обаче са подчинени на МОН и са задължени да спазват изискванията на държавните образователни стандарти, те следват политиката на държавата.
Родителите имат право да избират вид образование за своите деца, (държавно, независимо частно, домашно...), да определят начина, по който те да се обучават. Наличието на независими и конкуриращи се форми на образование може да подпомогне развитието на целия образователен процес, да мотивира учителите да работят по-добре, да се стремят да повишават квалификацията си. Учебното съдържание, учебните планове и програми, образователните стандарти, за които много се говори, трябва да бъдат създавани свободно, без натиск отгоре, да се предостави възможност за избор и доказване.
Според чл. 26, ал. 3 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. „Родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.“
Според чл. 14, 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз родителите имат право да осигурят образование и обучение на децата си според своите философски, религиозни и педагогически убеждения.
Това, че някои родители са избрали за своите деца не държавно, а друг вид образование, не означава, че те трябва да бъдат санкционирани. Тези деца също имат право да участват в организираните от държавата конкурси, олимпиади, състезания.
Едно от предложенията по време на дебата в Народното събрание за нов Закон за предучилищно и училищно образование беше да се позволи и регулира домашното образование (по информация на Дневник.). Освен това депутатът от ГЕРБ подчерта, че „не можем да си затваряме очите за това. Близо 500 деца в България се обучават в семействата си в момента“. Според него е редно да има начин да се контролира тази форма и да се оценяват реалните знания на децата, обучавани у дома.
Държавното образование е контролирано от МОН, сегашното частно образование е контролирано от МОН. Не може да се иска и домашното образование да бъде също контролирано от МОН, да стане и то зависимо от бюрократичното управление. Явно на някои хора им се иска държавата да управлява целия образователен процес – както държавните, общинските и сегашните частни училища и детски градини, така и домашното образование. Ако домашното образование бъде позволено, както е в много страни, като САЩ, Канада, Великобритания, Индия, Индонезия, Русия..., това не означава, че то може да бъде регулирано и контролирано от държавата, която да оценява знанията на децата. Защото: то е алтернатива на държавното и частното образование и не е обвързано с държавната образователна система. Обикновено родителите обучават и контролират своите деца у дома по избрани от тях чуждестранни дистанционни образователни програми. Децата получават световно призната диплома, която у нас не се зачита. Ако родителите чувстват, че не са достатъчно компетентни по някои предмети, те наемат специалисти да учат децата им.
Домашното образование съществува от векове, но с появата именно на държавното образование е било забравено, но не и изкоренено. Неговото възраждане започва през 70-те – 80-те години. Това означава, че домашното образование не е нещо ново. С течение на времето то се е доказало като най-ефективна форма на образование и придобива популярност, която все повече нараства.
Домашното образование се разпространява навсякъде по света. В САЩ учат вкъщи към 3 милиона деца, в Русия 1 милион, във Великобритания до 60,000, в Индия 500 до 1000 деца, в Индонезия 2000 семейства обучават децата си вкъщи. В Европа само Германия и Швеция са против домашното образование
Противниците на домашното образование са твърде подозрителни. Те смятат, че децата само в училище може да се обучават, че там има различни професионалисти, които знаят кое е най-доброто. Според тях децата у дома не могат да се социализират, чувстват се „изолирани“, ще бъдат негодни да се справят със живота, не могат да се научат да живеят в общност.
Домашните ученици не са изолирани и могат да се социализират. От една страна, те общуват вкъщи с братя и сестри на различна възраст, с децата на приятелски семейства, с роднини, баба и дядо, с родителите си; посещават музеи, театри, паркове, болници; ходят на уроци в школи по музика, балет, спортни танци; посещават различни извънучебни дейности, организирани от учители-специалисти.
Днес в Америка има достатъчно голям брой хора на възраст, които са били домашни ученици и са били успешни студенти, дипломирали са се в един или друг ВУЗ. Те виждат ефективността на домашното образование, което са получили, и са доволни от живота си и успеха в работата.
През 2003 г. е направено научно изследване на американски домашни ученици под ръководството на д-р Брайън Рей, президент на Националния институт за изследване на домашното образование в САЩ (NHERI). Над 7300 завършили домашно обучение са участвали в това проучване. Над 5000 от тях са били обучавани у дома не повече от 7 години.
Фактите доказват, че повече от завършилите домашно обучение продължават образованието си. Установено е, че над 74% от домашно образованите младежи на възраст между 18 и 24 години имат взети колежански курсове, докато средният процент за страната е 46%.
Дипломираните младежи, които са били домашно образовани, имат различни професии (фермер, управител на ферма, домакин, домашен педагог, работник, машинен оператор, собственик на дребен бизнес, специалист (счетоводител, художник, доктор, преподавател в колеж), техник (например, компютърен програмист, чертожник), занаятчия...
Освен това, 71% от завършилите образованието си домашно образовани ученици участват активно в някаква обществена дейност (например, треньор на спортен отбор, доброволец в училище или работещ в църквата, в съседско дружество, сдружение), а средният процент за страната като цяло е 37%. Също така 88% от завършилите образованието си домашно образовани ученици били членове на някаква организация, докато средният процент за цялата страна е бил 50 %.
Дипломираните домашно образовани ученици заемат активна гражданска позиция. Само 4% от тях смятат, че политиката и правителството са твърде сложни за разбиране, докато средният процент за страната като цяло е 35%.
Прави впечатление, че дипломираните домашно образовани ученици имат парични контрибуции за компании, вотове в много по-високи проценти от завършилите общо образование. От дипломираните домашно образовани младежи на възраст от 18 до 24 години 76% са гласували преди пет години, а от тези с общо образование – 29%. От дипломираните домашно образовани ученици в зряла възраст (40-54 г.) гласуват на изборите 95%, а от завършилите общо образование – до 53%. Интерес представлява фактът, че участващите в гласуването домашно образовани на възраст от 55 до 69 г. също. са по-активни от тези с общо образование, чийто брой е много малък.
При изследването е установено, че 59% от завършилите образованието си домашни ученици са „напълно щастливи“ в живота си, а 39% са „достатъчно щастливи“, 73% смятат, че животът е „вълнуващ“. Като направим сравнение с основното население в страната, установяваме, че завършилите домашно образование са по-доволни.
95% от изследваните са радостни, че са били обучавани у дома. Според мненията на завършилите домашно училище обучението у дома не им пречи в кариерата им и при по-нататъшното образование. 74% от изследваните, които имат деца над 5 г., вече ги образоват у дома.
Пълният доклад на тези изследвания на домашното образование се намира в Home Educated and Now Adults: Their Community and Civic Involvement, Views About Homeschooling, and Other Traits and is available from NHERI.
Тези научни изследвания, както и други такива доказват, че домашното образование е високоефективно. То дава възможност на родителите да предпазят децата си от враждебната култура, която ги заобикаля, да предадат ценностната система, в която вярват, на децата си, да съдействат за развитието на техните интереси, способности и дарби.
Автор: Донка Недялкова