Ден за принцеси

“I do” ... или просто “да” – кратичко, но с толкова заряд... Кое младо и не толкова младо момиче не мечтае да изрече заветните думички и да се почувства като главна героиня в романтичен американски или поне английски филм?

Защо ли обаче в реалния живот мултимилионерите, отсядащи в петзвездни хотели, не се влюбват в срамежливата камериерка? А защо министър-председателят не е дори и наполовина чаровен колкото Хю Грант и не се врича в пухкавата си асистентка?

Ако се питате защо започвам по този начин, ще си призная най-чистосърдечно, че аз съм едно от многото момичета, за които гледането на романтичен филм е празник и се настаняват пред телевизора с шоколад в ръка, гушнали плюшено мече и готови да заплачат винаги когато дойде тържественият момент – сватбата.

За добро или зло все още не съм преживяла трепетите на сватбения ден, но мога да кажа, че за мен цветът на сватбата е цвят на надежда и мечти, защото това е ден, в който всички се надяваме мечтите да станат реалност. Много са приказните елементи в този момент, но със сигурност най-важният е булчинската рокля.

За мен булчинските рокли са слабост още от времето, когато четях приказките за Пепеляшка и Спящата Красавица. Тогава мечтаех да стана принцеса, но по-късно осъзнах, че за жалост желанието ми може поне малко да се доближи до съкровения блян само за ден. Като повечето момичета съм суетна и много бих искала в сватбения си ден да сменя 5 различни тоалета, които ще са съобразени с местата, посетени от мен, избраника ми и нашите гости. Колкото и да са на брой, одеждите ми със сигурност ще са семпли, но изискани. Възприемам булчинската рокля не просто като нещо за обличане в сватбения ден, а като доближаване до любимите ми детски приказки, като мост между реалността и неосъществимите желания, като израз на моята най-дълбока и искрена същност...

За църковното бракосъчетание още от сега съм си избрала едно невероятно свято място – Черепишкия манастир. Преди около месец го посетих и останах изумена от съчетанието на красотата на природата и магическата сила на историята. За там роклята със сигурност ще е с дълги ръкави, за да спазя благоприличието, изискващо се в светия храм.

Церемонията, която обикновено се провежда в ритуална зала, съм решила да се състои на една прекрасна полянка на Витоша. Роклята за това място пада тежко, за да не се развява прекалено много от вятъра, а шлейфът е специално замислен за повече ефект, когато минавам грациозно по бялото килимче на полянката.

Избрала съм и малко елегантно ресторантче, което няма да спомена, но в него със сигурност ще има изобилие от прекрасни бели цветя, а нежната музика ще допринася за цялостната невероятна атмосфера. За тогава съм се спряла на ансамбъл от бюстие, покрито със сияйни камъчета, и шармантно надиплена пола.

Тъй като съм леко купонджийска натура, след ресторанта ще посетим и една дискотека с най-добрите ми приятели. Роклята за там ще е свободно падаща, за да мога свободно да се развихря, но отново ще е дълга и бяла.

Както Ви казах, обожавам романтичните филми и по техен образец си мечтая и за енергична сватбена агентка, която да ми помогне с организацията на цялата тази лудница. Да се надяваме, че не всичко ще е като в едноименния филм и тя няма да ми отмъкне жениха под носа...

Ако някой е чел внимателно писанията ми, ще попита къде е петият ми тоалет. Е, ще кажа само, че на него ще се наслаждава само един човек...

На всички бъдещи булки пожелавам да мечтаят смело и никога да не спират да вярват, че някой ден ще станат принцеси!