Децата в семейството и интелигентността им

Влияе ли броят на децата в семейството върху тяхната интелигентност?
Психолозите правят различни изследвания и тестове, за да установят закономерност между броя на децата в семейството и тяхната интелигентност. Според учените в САЩ третото и четвъртото дете в семейството се ражда със същият умствен потенциал, както първото, но условията за отглеждането му са по-лоши и това се отразява на неговата интелигентност. Донякъде това е вярно, но хората, решили да имат повече деца, не бива да робуват на тази статистика, тъй като върху умственото развитие на детето оказват влияние не толкова броя на неговите братя и сестри, колкото какво внимание и обич получава самото то, и доколко му се дава възможност да развие своя личностен потенциал. Дори бих казала, че вторите и третите деца са донякъде привилегировани, защото майката и бащата вече са претръпнали от първия радостен стрес, че са станали родители. Направили са първия “експеримент” да отглеждат дете и вече при второто и всяко следващо могат само да се подобряват и да се усъвършенстват. Предполага се, че вече са постигнали консенсус по редица дребни въпроси относно отглеждането, като например как да се отучи детето да си смуче палеца, кога да тръгне на училище и т.н. къде по-сериозни, къде просто битови различия. А и не трябва да забравяме, че когато едно дете израства всред по-големи от него, то пораства по-бързо и дори може покрай по-големите си братя и сестри да се научи по-рано да чете и пише и да се ориентира по-бързо относно своето бъдещо професионално развитие.

Затова ако сте решили да имате повече от едно дете и имате възможност да ги отгледате с еднаква загриженост, любов и финанси разбира се, трябва да знаете, че това ще носи само позитиви на бъдещите братя и сестри, защото ще ги научи на повече отговорност и загриженост към нуждите на ближния, ще ги научи от рано на взаимопомощ, както и да се справят по-добре с междуличностната комуникация и да оцеляват в съвременния динамичен свят.

В далечното време и в българските села е било престижно семейството да отгледа колкото може повече здрави деца, защото това е било в помощ за стопанството. На повечето гърла за хранене се е гледало и като на повече потенциална работна ръка. Затова и момчетата са били по-желани, защото са оставали да работят в рода, докато момичетата още от 15-16 годишна възраст са отивали в помощ на друг род.

За съжаление и в днешно време част от българското общество не е надраснало този манталитет, но за щастие мнозинството вече не гледа на децата по този начин. Но тук се явява друг проблем – мъжете и жените все по-често искат да стъпят здраво на краката си, т.е. да бъдат материално и финансово стабилни, да осигурят първо всички свои нужди и след това да мислят за деца или по-точно вече само за едно дете, защото е твърде късно и твърде скъпо за много деца.

Но стремейки се да не ги лишават от нищо и да дадат най-доброто възможно образование и възпитание като свеждат броя на децата в семейството до минимум, се отваря нова пропаст – детето да е самотно всред днешния свят на алиенация, което пък е в унисон със егоизма и незаинтересоваността.

Но колкото и деца да ни даде Бог да отгледаме, не бива да забравяме, че радостта в очите на децата е мерило за бъдещето на Земята.