Стресирани ли са днешните деца?

Всеки участващ в динамичното ежедневие на градския начин на живот, без да се замисля ще каже, че ежечасно е подложен на стрес. Само преодоляването на сутрешния трафик, за да достигнем до работното си място вече отнема голяма част от енергията ни. И ако възрастните са подложени на стрес, какво остава за подрастващите организми на нашите деца, които все още ходят на училище. От една страна те трябва да привикнат към нов ритъм. Да заменят детското ежедневие – игри, храна, почивка към доста по-бърз и натоварен ритъм, какъвто е в училище. Към тях се отправят нови и много по-големи изисквания. Те трябва да седят неподвижни няколко часа, да запомнят разнообразни материали в училище, след което да подготвят домашните си по всички предмети. Като ученици те са постоянно изпитвани и оценявани. Всеки предявява претенции към тяхното свободно време, всеки им обяснява как неговият предмет е най-важен и без него е немислимо да продължат напред. От своя страна родителите искат децата им да се представят навсякъде добре и изискват от тях отлични бележки. Всичко това се натрупва и в един момент /най-често този момент са тийнейджърските години/ на децата им идва в повече. Стресът е и една от причините, поради които те кривват, както казват възрастните, по лошия път. Децата се отчайват, че не могат да покрият тези високи изисквания, примиряват се с факта, че постоянно носят разочарование на родителите си и че все са лошите в училище и решават, че след като така и така са нарочени, по-добре да поддържат този имидж и да не се стараят повече да се доказват и да покриват нормативи.

Дали този срив, последван от негативни последици може да се предотврати. Психолозите казват – Да, възможно е, ако овладеете стреса навреме.

Ето няколко признака, по които може да разпознаете наличието на прекомерно много натрупване на стрес и умора у вашето дете и своевременно да вземете мерки по въпроса.

Детето не е толкова жизнерадостно и весело, както преди трудно се буди сутрин
9-10 часа сън вече не са му достатъчни
постоянно се оплаква, че е уморено
става раздразнително и агресивно
затваря се в себе си
предпочита да си стои в къщи
изостава с учебния материал

Всички тези признаци говорят, че вашето дете е в някаква форма на стрес. А стресът е предвестник на отслабване на организма, което увеличава риска от предразположеност към вируси и различни болести, води до нервно и психическо пренатоварване. Лекарите определят стреса в няколко етапа:

1 етап:
Възбудата се характеризира с прилив на сили, умствена и физическа активност. Детето с въодушевление разказва за новото училище, за съучениците, за излета със съучениците, за всичко, което го е впечатлило. И това наистина са прекрасни положителни емоции, които зареждат с енергия, но и те водят до умора. А постоянният динамичен начин на живот с натрупващо натоварване води и до преумора, която се проявява във втория етап.

2 етап:
Той се характеризира с преобладаващи отрицателни емоции. Преумората води до гняв, раздразнителност и дори агресия. Децата отказват да си пишат домашното или да отидат на училище. Спомняте си когато са били по-малки и не са могли да издържат цял ден без сън, вечер стават раздразнителни и започват да плачат от най-малкото нещо. Ако искат бисквити и вие им дадете, тогава може да решат, че не искат точно такива, или че не ги искат в тази чиния. Когато са вече ученици, те действат по същия начин, само че за далеч по-сериозни и значими неща. Може би те самите са ви помолили да бъдат записани в курса по рисуване, но в един момент решават, че не искат да го посещават повече.

3 етап:
Третият етап се характеризира с пасивни отрицателни емоции. В този стадии детето престава да е гневно и да се съпротивлява на околния свят, а по-скоро става вяло и незаинтересовано. Тогава то може да понесе апатично мъмренето ви, да прави каквото се изисква от него, но без всякакъв ентусиазъм и желание.

4 етап:
Ако не се вземат мерки против стреса, това може да доведе до различни заболявания.

Би било добре, ако родителите познават тези етапи и усетят претоварването на детето още на втория етап и вземат необходимите мерки. Ето някои предложения за по-лесната адаптация на децата към динамичния свят на възрастните:

Старайте се режима на детето да е максимално ритмичен, натоварването и почивката да се редуват на подходящи интервали.
Осигурете му занимания на открито – разходка с приятели, запишете го на любимия му спорт.
Когато му помагате с домашните – почти всички български родители го правят – научете го да открива интересното в учебния материал, да не заучава механично уроците, а да мисли логично и да проявява творчество. Иначе то ще започне да ви възприема като патерицата, която ще му реши задачите или като часовоя на затвора, който следи дали без грешка рецитира стихотворението. Не му помагайте с домашните, научете го как да се справя с това максимално лесно и да привикне към самостоятелност.
Не бъдете максималисти. Не пришпорвайте детето да покрива прекалено високи изисквания, защото в един момент може вместо да изпишете вежди да избодете очи и да получите съвсем противоположни на вашите очаквания. Опитайте се да откриете дарбите му и да му помогнете да ги развие. За щастие вече няма да е необходимо да е отличник по всичко, за да му стигне бала да влезе за желаната специалност.
Осигурете му здравословна храна богата на витамини и минерали. Ако е необходимо допълвайте с комплекс от витамини, подходящи за деца.
Ако имате възможност осигурете му пътешествия, посещения на изложби, музеи. Не винаги и не навсякъде от училищата организират нагледни уроци, а няма нищо по-добро за предизвикване на интереса и на любопитството.