Моята “малка русалка”

“Децата са цветята на земята” е казал един мъдър човек, но за всяка майка нейното цветенце е най-хубавото: та нали то е раснало 9 месеца в утробата й, нали след това със сълзи от болка и радост го е родила и го е поднесла към гръдта си, та нали след това е бдяла над съня му, бодърствала е с него в безкрайните нощи на болка и тревога, гушкала го е и е целувала ожулената ръчичка и коленце, с трепет го е изпратила в детската градина, на училище, а след това пак със сълзи на очи и пред венчилото. Това е пътя на майката и нейната рожба, но и в който от тези моменти да попитате мама “Кое е най–хубавото дете на Земята?” тя ще ви отговори “Моята малка рожба.” Този отговор ще чуете и от мен.

Моята малка дъщеря Ива е най-хубавото нещо на този свят, на тази планета и не напразно всяка вечер тя чува думите “Обичам те колкото целия свят и още толкова”, защото майчината любов няма граници. И за мен не са чужди вълненията описани по горе, но може би най-силно се развълнувах вчера – на 6 декември, когато моето малко момиченце участва в тържеството на групата си “Златна рибка” по повод 5-ия и рожден ден. До 17 ч. на 6 декември моята малка принцеса за мен беше едно нормално дете на 3 години и половина със своите фантазии, искания, очаквания, капризи, послушания и непослушания, но когато вчера вечерта пред нас застанаха нашите деца облечени в костюми и готови да направят всичко, за да бъдат харесани от мама и татко, от учителките и да се изявят, аз разбрах, че моята малка принцеса вече е едно пораснало момиченце, което започва да заема и отстоява мястото си в света на възрастните. И тя заяви горда пред всички “Аз съм малката русалка”. Пак принцеса, пак красива, пак умна и добра, но вече това бе нейният избор, а не на мама. Тя е решила да бъде в тази роля и с гордост заявявам, че се справи добре и предизвика сълзи в очите ми. Моето малко момиченце пораства, но и дори на 93 години то ще си остане за мен “моята малка русалка” от тържеството в детската градина с хубавия костюм, с бялата панделка, с озареното от щастие, вълнение и усмивка лице, с ръчичката, която маха за поздрав и с думите “Мамо, малката русалка те обича”.

Мое мило малко – голямо дете, моя малка русалке, мама също те обича: колкото целия свят и още толкова. Ти си смисъла на моя живот и знай ще го озаряваш и изпълваш целия, защото няма нищо по-хубаво на тоя свят от отправени към теб две грейнали детски очи, от една усмивка и от две протегнати за прегръдка ръчички. Това е моето дете – обич, най-ценното и най-хубавото.