Радостта на моя живот

Както всяка майка най-голямата гордост и радост в моя живот е моят син. За мен той е най-красивият и най-интелигентният малък мъж на света, както и най-големият беладжия. Всеки миг, който прекарвам с моето момче е уникален и красив. Всяка сутрин, когато се събуди, той ме целува и ми казва колко ме обича, тогава всичко друго губи смисъл и осъзнавам колко красив е светът в който живеем и колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив. Най- големите бели, които е правил – ами те са толкова много, че едва ли ще мога да ги изброя. Още когато беше на 6-7 месеца си събори тонколоната на компютъра върху главата, като издърпвал отзад кабела, след това счупи една порцеланова чаша, с която си поряза пръстчето, опитваше се да бърка в контактите, събори си капака на печката върху ръчичката. Всяка играчка първо се хвърля на земята, стъпя се върху нея и след това се търси всякакъв начин да се разглоби или счупи, като рядко някоя е оцелявала за по-дълго време.

Най-веселите спомени, които сме имали заедно са доста. Той много обича животните и в къщи всички ни прави на животни – я на мечки, покрити с одеало и гонещи го, я на кончета яхнал се на гърбовете ни, я на крави, като строи с кубчетата "обор" и ни кара да влизаме там.

Той е много остроумен и все измисля разни бисери, които много ни разсмиват в къщи: Чул децата, с които си играе да говорят за гаджета прибирайки се в къщи ни съобщи, че и той щял да си докара в къщи гадже. Баба му го попита дали ще я вземе на гости и дали тя ще му стане гадже, а той и каза че тя нямала работа там, и че била стара, за да му е гадже. Дядо Коледа щял да му донесе само на него подарък, на нас не, защото нямало да му стигнат парите за да купи подаръци на всички.

Въобще е голям образ. Всеки ден изпълва живота ни с много смях и игри, които измисля, а е толкова малък. Всеки ден е празник, а това е най-важното – човек да бъде щастлив.