Нашето рошаво гардже

Ето, че реших и аз да участвам в конкурса моето гардже е най – това ми е за първи път.

Казвам се Гергана Димитрова и съм от Бургас. Повод да участвам в конкурса е не само малката ни дъщеря, а многото български деца от страниците на списанията за майчинство и бременност. Гледайки ги , не мога да определя кое е най-хубавото. Всяко има нещо свое , прекрасно и уникално. От страниците на тези списания, а и не само от тях , ми се усмихват спретнати, нагласени, български чудесни деца.

От тези снимки лъха грижата и старанието на българската майка. Имах възможност да се запозная с много държави и хората които живеят в тях, но с гордост мога да кажа , че гарджетата кацнали в нашето, българско гнездо са най-хубави. В нашето семейство също се е сгушило едно малко, рошаво гардже и за мен, както и за татко му, то е най-хубавото.

Още когато се роди в швейцарската болница в Олтен, Йоана се отличаваше от другите деца. Едро, спокойно бебе, с добър апетит и сън. Дните минаваха бързо и Йоана растеше, всеки ден изненадвайки ни с нещо ново. Появиха се зъбките, пълзенето, прохождането. Сега нашата принцеса е на година и половина. Расте усмихната и палава. Проявява интерес към всичко, отваря шкафове, разтребва, помага при приготвянето на храната, при простирането на мокрите дрехи, разбира се по свой начин. Чете детски книжки, показва и познава – коте , пате, магаренце и конче. Мечтае да е голяма и вози своето бебе – кукла с количка в градския парк, тича след топката или танцува в къщи. Има любими детски песнички, а вечер заспива с Тръгнал кос, Зайченцето бяло, Хей ръчички.

Когато погледна малката ни дъщеря, забравям за изолацията, емигрантските неудобства, студения климат и хора. В усмихнатите детски очи, аз намирам толкова топлина и обич, че с гордост мога да кажа мило дете, мама се гордее с теб и те обича безкрайно.

Ти си за нас най-хубавото гардже , защото си част от нас, от родителите ни, от народа ни. Обичаме те,
мама Гергана и татко Ивайло