Моят син е моята гордост!

На 24.02.2005г. нашето семейство се сдоби с нов член.
Толкова малък и тъкмо вдишал първата си глътка въздух, той трябваше да се бори между живота и смъртта. Само на няколко часа, той се оказа много силен и всячески се бореше като истински мъж със коварната болест. Това малко сърчице се оказа всъщност голямо мъжко сърце което е способно да се пребори със всичко. Е как да не го обича човек и да не е единствен и неповторим. Бог е събрал в него най-прекрасните черти, които може да притежава човек, вдъхнал му е сила за живот, която той така добре умее да използва.
Всяка сутрин, когато отвори мъничките си очички, те засияват като две звездички, които сякаш ми казват: "Обичам те, мамо".
В нашия дом всяка сутрин изгрява едно малко слънчице, и залязва вечер за дълга дрямка. Дори и спейки, той не спира да излъчва обич и топлина. Всяка негова ласка е като нежния полъх на вятъра, който те докосва и те кара да се чувстваш истински щастлив. Не бих могла да си представя живота си без малкото съкровище, домът ни би бил много пуст без детския тропот на малките крачета. Аз съм една щастлива жена и по-точно майка, защото имам син, който носи в себе си много доброта и сила.
Белите са негов специалитет, те олицетворяват неговата същност. Дори и във вихъра на лудориите си, аз го обожавам, защото по-прекрасен от него за мене няма. Та как може да не изпитваш най-святите си чувства към едно такова малко същество, сътворено с много чиста и силна любов.
Единствен и неповторим е няма спор, и мама ще го обсипва със любов цял живот!
Моето гардже си е най, и винаги не ще спира да ме радва и да осмисля животът ми. То е цветето, което отглеждаме с много любов и внимание и ще продължава да е така, докато дишам!

Пожелавам на всички здрави и силни деца като моето!