Глезлата на мама

17.12.2006г. / 15 30ч.
Аз жената
Глезлата на мама

Когато сутрин отвори очички засмяна
и шишето потърси с поглед “Къде ли се дяна?”,
когато всичко надолу с главата обръща
и се налага след нея да се подрежда цялата къща,
когато и баба и татко и мама,
за да се храни се правят на маймуна голяма,
когато детето своя свят ти разкрива,
тогава сърцето отново лудо забива!

Моето гардже се казва Теодора и сега е на десет месеца и половина. Като всяко първо детенце и тя е глезлата на мама. Не мога да ви опиша колко много исках и с какво нетърпение чаках да се роди. Това е най-хубавият дар в живота ми и както за всяка майка, така и за мен няма нищо по-свидно и по-скъпо на света от детенцето ми! Трудно ми е да опиша чувствата си, когато ме прегърне или когато виждам първите й опити да прохожда, първите й опити да говори, първите усмивки, първите сълзички, въпреки че иначе съм доста сладкодумна. Връзката между майката и детето е свещена и трябва да се почувства, да се усети, да се преживее!
Изпращам Ви няколко снимки на моето гардже, за да се похваля и аз на свой ред с нея 

Коментирай