Малкият талант

Скоро моят Георги ще направи три годинки. От много време обаче той твърди, че е на пет. Съвсем спокойно аз пък твърдя, че той е най-палавото дете, което познавам. Може би, защото е свръх любопитен и любознателен, иска всичко да научи, всичко да пипне и да опита сам. Напоследък най-често употребяваната дума от него е “сам”. Още като беше по-малък, не остана скрит за околните фактът, че той непременно осъществява намеренията си. Когато ходехме на консултации при лекарката ни, въпреки че очите ми бяха не на четири, а направо на осем, той отваряше всичките й шкафове в кабинета, щателно проучваше съдържанието им и си взимаше каквото му трябва. И всичко това за отрицателното време, в което тя пише рецепта, примерно. Няма да забравя как при едно такова посещение силно го впечатли свръх високата цепка на полата и и съответно той не пропусна да удостовери дълбочината и с ръчичка… Редовно й разместваше мръсните с чистите шпатули, с които гледа гърлата на дечицата. Голям фен е на печатите, види ли печат на бюро, независимо къде, веднага го пробва, също независимо къде… Напоследък се подписа доста ярко върху моите счетоводни книжа, гаранция, че служителите на НАП ще ми обърнат внимание при евентуална ревизия… Георги не обича да чака – когато нещо му трябва, избягва да чака да му го дадат. Няма да забравя как реши да провери съдържанието на тигана, в който току-що бях изпържила кюфтета и имаше около половин литър мазнина. Килимът в кухнята още пази спомен за този паметен момент… Пералнята, това постижение на техниката, също непрекъснато го впечатлява. Добрата стара “Перла” редовно биваше отваряна по време на пране и кухнята ни редовно биваше наводнявана. Сега новата си има защита, но има и копче за пране със студена вода, което малките ръчички не пропускат да натиснат, за да икономисваме от ток… Моят Георги е голям цветар. Безспорно обича цветята. Няма да забравя как го заварих заклещен в цветарника, последния полупаднал и всичките ми саксии изсипани на земята… За щастие организаторът на това мероприятие беше останал невредим… и неподвижен за минутка. Няма да споменавам подробно други негови подвизи, като надрасканите чаршафи, врати и мокет с флумастри, редовно изпусканите пилета в градината на село, честите ревизии на козметиката ми… Но всички пакости избледняват вечер, когато си ляга и ми казва “чичка” – в превод – да си сложа ръчичката на възглавницата, за да легне на нея, смехът в очите му, когато разказвам как най-малкото козле се спасило от вълка, неповторимото “цунка” – когато иска да целуне корема ми, откъдето вече чакаме сестричката… Моето дете е най-гальовното, умно и добро същество на света – то плаче, когато котето го боли коремчето, то разпознава буквите на близките си хора, то е накарало мама и тате да изрисуват минимум 6 тетрадки с камиони – с едно, с две или без ремаркета, и най-вече – то самото рисува най-хубавите пчелички на света. То ще става все по-палаво, все по-умно, и надявам се – все по-добро.