Синеочко

Той е малък и сладък. Небето се оглежда в очите му и слънцето свети в косите му. Затова бабите го наричат “синеочко” и “сладък лимонадък”. А кака му Маги казва: “Ох, Вани толкова те обичам, че не знам какво искам да те направя!”. Когато се разхождаме из квартала, възрастни и млади мъже го поздравяват със “Здрасти Ванка” или “Здрасти наборе”. Никой не го подминава безмълвен, защото неговия поздрав е широката усмивка и светещите очички, вперени в теб. Това е Иван, Иван младши.
Той се храни добре и понякога го наричаме “лакомник”. Най-забавно е, когато отидем за храна в детската кухня, където той непременно проверява джобовете на всички колички за нещо за хапване. В речника му от десетина думи сред първите е “па-па”. Познайте какво си избра, когато прохождаше и му направихме питка – голямата дървена лъжица?! В къщи никой не може да наруши правилата, които той знае добре. Непременно трябва да събуеш външните обувки и да обуеш домашните, да закачиш дрехите на закачалката. Обича да се мие и другата дума, която му доставя удоволствие е “пун”-сапун.
Любопитен е към всичко. Щастлив е когато открие нещо, което не е виждал или докосвал – голямо листо паднало на земята, белосано дръвче, мъхче по камъните...
Всеки ден е навън независимо дали е слънчево или мъгливо, топло или студено. Затова е здрав и силен, за което пък го наричаме “супер бой”. За съжаление рядко срещаме други деца на детската площадка, но пък той си има любими баби, сред които е баба Дешка, на която носи бастуна.
Мога да разкажа още много неща за моето жълто пате, моето малко слънчице, на тати мъжкото момче, на дядо юначето….
Но за кое ли дете не се отнася разказаното. Моето гардже е НАЙ, но всяко “гардже” носи радостта и щастието на света в широката си детска усмивка.