Да награждаваме ли децата в къщи

Всеки родител, сблъскал се с възпитанието на децата рано или късно си задава този въпрос. Първо трябва да знаем, че децата дори изначално да имат ангелска същност, без целенасочено възпитание в морал и добродетели, вероятността да се превърнат в малки зверчета е по-голяма. По традиция българите са свикнали да възпитават като наказват. Смята се, че повтаряйки по сто пъти “не яж с пръсти” и биейки през пръстите детето, то рано или късно ще се откаже от това поведение. Обаче именно този тип поведение не се препоръчва, дори при дресура на животни. Предпочита се поощряването за правилно поведение, а не наказанието за погрешно поведение. Знаем, че децата имат желание да се харесат на своите родители. Те подсъзнателно искат да бъдат близо до тях, да бъдат милвани, обичани и награждавани. Затова, ако при добро поведение от тяхна страна ги награждаваме с внимание, то те ще се стремят да привличат именно по този начин родителските очи. Ако когато се занимават мирно и тихо и ние им обръщаме внимание само когато започнат да се бият, да чупят нещо или да крещят, те ще правят именно тези неща, когато желаят да ги погледнете.
Много важно е да ги изслушваме с цялото си внимание, а не с половин ухо. Защото когато те са измислили своя песен и с гордост искат да ви я изпеят, а вие сте съсредоточени в новините или в готвенето, то те ще се чувстват пренебрегнати и с времето ще си направят извода, че вас никога не ви интересува колко добре пеят, рисуват или танцуват, защото сте вечно заети с по-важни неща.

Когато желаем да възпитаме положителен навик, то докато той се изгради и затвърди у детето, психолозите препоръчват да му даваме малки награди: лакомства, целувки, прегръдки. Примерно, ако то изяжда обяда си, може да получи като награда любимия десерт. Ако си мие зъбите, то за лека нощ, може да прочетем малко по-дълго от любимата му книжка. Разбира се стимулите трябва да бъдат съобразени с възрастта на детето и да получава целувки, без повод – просто защото го обичате и се радвате, че именно то е вашето дете, на което винаги се радвате. Ако сме решили да започнем с положителна стимулация, когато детето е вече на 10 години, едва ли един бонбон ще го стимулира да изхвърли боклука или да си изчисти стаята. По-скоро до тази възраст ние трябва да сме изградили тези навици у него, така че то да го намира за нещо нормално, но всички знаем, че децата минават през различни етапи на сговорчивост и бунтарство. Добре е да ги убедим от рано, че домашната работа е обща за цялото семейство и всеки трябва да поеме своята част от отговорностите не защото ще му се плати за това или ще има някаква изгода, а защото обича останалите членове на семейството и иска да ги облекчи, зарадва, така че всички да живеят в мир и уют. “Благодаря ти, че изхвърли боклука вместо мен, сега ще имаме повече време да рисуваме заедно. Или прекрасно, че си изчистил толкова добре стаята си, значи в почивния ден ще можем да не се занимаваме с това, а да отидем на разходка до езерото с рибките.” В този случай децата получават благодарност, но и повече внимание и забавления. Така те достигат самостоятелно до извода, че ако помагат на мама в домакинската работа, то ще има повече време за любимите им занимания. Когато въвеждате положителната стимулация в детското възпитание може да набележите лично за себе си някои цели, като например:
Детето да подрежда играчките си.
Да не говори неприлични думи.
Да мие ръцете си.
... Списъкът може да бъде дълъг и разнообразен. Добра идея е при възпитанието на по-малките деца, които тепърва научават кое е добро и кое не, кое ви радва и кое не, да разделим един лист хартия на две – от едната страна да нарисуваме слънчице и от другата плачещо облаче. Когато детето е извършило добра постъпка и ви е зарадвало, отивайте заедно до листа и рисувайте усмихнато слънчице, а когато е извършило нещо лошо и ви е натъжило – сълзичка. Може да решите, че когато събере десет слънчица ще получи желана играчка или ще отидете на разходка на любимата му детска площадка. Може да измислите и други начини за положителна стимулация, но едно е важно – да го насърчавате да бъде възпитано с добро, а не да го заплашвате и наказвате, защото боя и обидите издълбават ров между душите, чийто последствия родителите усещат най-болезнено в тийнейджърските години на детето и в един момент, когато вие започвате да имате нужда от любовта на детето си, пожънвате онова, което сте посели в неговото детство. Разбира се, в днешно време това е една и от болките на родителите, защото те постоянно трябва да се борят за оцеляване и по-добър стандарт на живот, пак в името на децата си, но... Може би е добре да се намери време поне за една усмивка и една добра дума на ден.