Един от символите на най-пролетния празник Великден са красиво декорираните яйца. Влиянието на традиционните пролетни обреди прави всичко толкова специално, а митове за тях от далечното минало, показват дълбоката връзка на човека с яйцето. И тя е уловена още в латинската поговорка „Omne vivum ex ovo“ – „Всичко живо идва от едно яйце“. И не е само латинската поговорка – по цял свят съществуват митове, че Вселената е създадена от едно яйце.
Затова не е необичайно, че в почти всички древни култури яйцето е било символ на живота. Защо яйцата се асоциират с Великден? Въпреки твърденията, че великденските яйца са били първоначално езически символи, няма солидни доказателства за това.
На Пасха свареното яйце символизира едновременно нов живот и пасхалната жертва, предложена в храма в Ерусалим. Древните перси пък боядисвали яйца за празника Невруз, празник, свързван с пролетното равноденствие. Тази традиция продължава и до днес. Римляните, галите, персите и китайците боядисвали и разменяли яйца при настъпването на пролетта, в чест на обновяването на природата след края на дългата и студена зима.
Според тях яйцето имало магически сили – то се заравяло в основите на къщата, за да предпазва нея и нейните обитатели от зли сили. Бременните римлянки с него гадаели за пола на бъдещото си дете, булката настъпвала яйце преди да прекрачи прага на новия си дом. Яйцето е било необходимо при много обреди през езическите времена.
В християнски времена то винаги е символизирало нов живот и ролята му не се променя, различна е само символиката. От прераждане на природата, тя се свързва с възкресението на Исус Христос.
Според една легенда, Дева Мария се опитала да подкупи палачите на Исус с кошница яйца, за да не бъдат жестоки с него. Тя се разплакала, една сълза паднала върху яйцата и те се обагрили в чудни цветове.
Друга легенда пък разказва, че когато Мария Магдалина отишла в гробницата, за да намаже тялото на Исус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, яйцата, които си носела за обяд, светнали във всички цветове на дъгата.
Днес шареното яйце е неотменна част от празнуването на Великден в християнството.
Кои са най-знаменитите яйца?
В Англия боядисването и украсяването на яйца става традиция в средните векове. Дворцовите архиви на крал Едуард I отбелязват, че през 1290 година дворът е направил разход за боядисването и позлатяването на 450 яйца като великденски подаръци.
Най-известното великденско яйце е излязло от ръцете на популярния златар Петер Карл Фаберже.
През 1883 година руският император Александър възложил на Фаберже да изработи специален великденски подарък за неговата съпруга, императрица Мария. Първото творение на Фаберже било истинско яйце, кухо, с обвивка от платина, което се отваряло, за да се покаже отвътре по-малко златно яйце, в което на свой ред имало златно пиленце с императорска корона от скъпоценни камъни.
Специалното яйце на Фаберже толкова се харесало на царицата и царя, че те му поръчали да прави подобни яйца за всеки Великден. Синът на Александър, Николай II, продължил традицията – били изработени общо 57 яйца.
Но стига толкова история. Време е да помислим какво ще сложим на нашата празнична трапеза до красиво декорираните великденски яйца. По традиция трябва да се омесят обредни хлябове – козунаци и да се приготвят ястия с агнешко месо. Всичко необходимо за предстоящите празници може да намерите в МЕТРО. Уханни козунаци, прясно месо и яйца, всичко на достъпни цени.
В периода oт 22-и до 24-и април във верига МЕТРО можете да откриете козунак класик Файн лайф, 400 г за 0,95лв, 30 броя яйца Horeca Select, размер М, клас А, за 3,30лв и агнешки комплект за 3,68лв/кг.