Трифон Зарезан – да зарежем лозята

Малко хора в България останаха, които могат да се похвалят, че са собственици на лозя, но ако има такива, то днес е денят да зарежем лозята си. Хубаво е, че според българската традиция – празниците траят дълго – празнуваме ги и по стар и по нов стил, празнуваме и празниците на комшиите, на всички възможни вероизповедания и даже на далечните съседи. Само празници да има – българите са изключително толерантни в приемането на чужди кухни, привички и обичаи.

Празникът на Св. мчн. Трифон има много имена – Трифон Зарезан, Трифонци, Триунувден, Трифон Чипия или Трифку. Той е включен към цикъл от три последователни дни, наречени "трифунци": 1 февруари – Трифоновден (14 февруари по стар стил), 2-ри – Сретение Господне (Зимна Богородица) и 3 февруари – Св. Симеон.

По традиция 14 февруари е денят, но от няколко години започна да се дублира и с празнуването на Св. Валентин – обаче за българите няма проблем да съчетават празниците и на двамата светии. Още Кирил Христов ги е съчетал доста успешно във великата си фраза: Жени и вино, вино и жени. Но защо да не почнем с празника още от първи февруари – като нямаме лозя, да не би да нямаме и вино.

Обикновено от традициите остава само най-хубавото. Забравя се, че този ден е бил краят на зимната почивка и всички е трябвало малко по малко да се захващат за кърската работа. На този ден българската традиция повелява, че на трапезата трябва да има прясна пита, пълнена с ориз и булгур, кокошка и, разбира се, вино, защото Св. Трифон се смята за пазач на лозята.

На Трифоновден се извършва ритуалното зарязване на лозята, хората се развеселяват още от сутринта, предусещайки пролетта и горещото червено вино.

Ритуалът е почти еднакъв в цялата страна. Всеки стопанин, щом пристигне на лозето си, се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва пръчки от три корена и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от огнището от Бъдни вечер.

Произнасят се благословии за плодородие.

Отрязаните свежи пръчки свиват на венчета, които се кичат по калпаците, на бъклицата, а някои ги отнасят вкъщи и ги поставят на домашната икона.

После идва най-хубавата и чаканата част от мъжете. Те се събират на обща трапеза в лозята, придружена от песни и хора. Този ден е празник разбира се на всички кръчмари. Корените на празника са в далечното минало на древна Гърция и прочутите Дионисиеви тържества.