Моята майка

Като малка бях убедена, че моята майка е най-добрата, най-хубавата, най-работната, защото е родена на седми март, само ден преди осми март - празника на всички жени.
С татко бяха здрава сплав, щом създадоха, отгледаха и възпитаха четири деца. При трудова злополука Mама загуби лявата си ръка.
Нито физическата, нито душевната болка не сломиха крехката женица. Крепеше я взаимната обич в здравото ни и сплотено семейство. Докато съм жива няма да забравя болничната й стая в"Пирогов" и пет чифта ръце свити за молитва, и думите на татко, че ако искаме мама да оцелее трябва да бъдем силни, добри и единни.

Живеехме в спретната къщурка с китна градина в кв."Левски". Всеки имаше своите задължения. От кладенеца батко Георги вадеше вода, батко Никола поливаше, кака Ваня плевеше, а тримата "пазеха" изтърсака - т.е. мен. За да заслужа и аз похвала, реших да свърша нещо полезно. Изплевих лехата с моркови, не оставих стрък плевел, нито стръкче от току що поникналите моркови. Е, големите получиха мъмрене, а аз прякора уфатната.
Веднъж мама ни направи салата от градински домати в голям супник, но ние поискахме да сипе на всеки по отделно.
Много спокойно тя прибра салатата и ни каза, че докато е жива няма да позволи да се делим.
Татко ни беше направил голяма шейна кормилачка, на която се побирахме и четиримата. Големите не винаги им се искаше да ме водят с тях на брега на Слатинската река да се спускаме, но закона си е закон! Или всички на пързалката, или всички в къщи. И един път ме сложиха най-отпред. Малко преди да спрем батко Георги ме бутна случайно в полу замръзналата вода. Мокра и измръзнала, и уплашена вече доброволно се отказвах да ходя на пързалката с батковците и с кака.
Имаше още хиляди подобни думи и постъпки с които ни даваше пример как да бъдем от малки добри, толерантни и единни. Мисля,че повечето от тях сме развили и съхранили до днес. Все още помним и галените си имена - Кольо, Гого, Ваца, Цаца.

Боже как ми се иска и сега мама да е до мен!
С умиление си спомням суматохата около посрещането на хубавите Български празници. Хамкането с халва, месенето на козунаци, шаренето със свещички на великденските яйца.
На Бъдни вечер,само тогава масата беше отрупана с много и различни вкуснотии: боб, сърми, ошав, чесън, орехи, ябълки, питка с късмети. А на Коледа задължително се облажвахме със свинско.
С голямо нетърпение чаках и дочаквах дядо Мраз. В полунощ, когато татко спеше в кухнята, чувах мама да казва на дядо Мраз, че сме най-послушнте и най-добрите деца. Скачах от леглото и през прозореца го виждах да бърза към вратника, облечен не в червена мантия, а в кафява шуба, също като татковата. На сутринта в четири чифта обуща намирахме по едно тънко моливче "Любимец", тетрадка, чорапчета, а за Мама мускалче с любимата й есенция "Българска роза".

Миличката доживя да се порадва на осем внуци, а те бяха щастливи със своята баба. Отиде си от този свят без да ни остави злато, имоти и титли, но ни завеща най-голямото богатство:Човечност, добрина, чудесни спомени.
Ние децата й вече сме дядовци и баби, радваме се на деца и внуци, а шест правнуци знаят, че и техните майки са добри като прабаба им Стаменка Петрова .
В трудни и щастливи мигове беше до мен, братята и сестра ми. Издъхна в ръцете ми , а аз не можах да й помогна.
И макар,че вече двадесет години не е между нас не минава и ден без да я споменем с добро.
Знаем, че някъде от отвъдното заедно с татко тъгуват и се радват с децата, внуците и правнуците си

Малката дъщеря на най-добрите родители Бенчо и Стаменка - Цанка Бенчева Митова