Сам в къщи

Дали е толкова забавно за децата да останат съвсем сами в къщи, докато мама отиде на пазар? Или как се чувстват малките ученици, когато се прибират в къщи и трябва да претоплят храната си сами и да чакат родителите да се приберат. Значи ли това, че децата в днешно време порастват по-бързо или просто им се налага да пораснат по-бързо? Във връзка с това по-често си задаваме въпроса на каква възраст можем да оставяме децата си сами в къщи или да им поверяваме да наглеждат по-малките си братя и сестри.

Специалистите твърдят, че зависи от личностното развитие на всяко дете, едни са готови да поемат отговорности от по-малки, а на други им трябва повече време. Добре е, когато преценим, че детето вече може да остава само в къщи да започнем да му поверяваме отговорности малко по малко. Отначало да го оставяме за по-кратко време само, задължително да му проведем курс по безопасно боравене с електроуреди. Хубаво е, че приказките дават доста информация по темата, но... доколко тя е полезна на практика? Примерно от приказката за седемте козлета и вълкът децата научават, че когато са сами не трябва да отварят вратата на непознати. От приказката за Червената шапчица, че на път от училище не трябва да разговарят с непознати. А от приказката за Спящата красавица, че не бива да ровят из непозволените места в къщи, защото всички тези действия водят до неприятни последици.

Както виждаме, приказките, филмите и телевизията обучават и предпазват, но дали се замисляме, че когато детето израства с тях и знае, че наоколо има лоши вълци, крадци и т. н., които само чакат да влязат с взлом в дома му, то би се чувствало комфортно да остане само в къщи? Заплахата е реална, но къде е решението. Сигурни ли сме, че ако научим детето да звъни при нужда на пожарната или полицията, те от своя страна ще действат адекватно. Виждаме, че се появяват много фактори, които пречат на децата да останат в къщи сами, дори вече да са достатъчно големи – на първо място е страхът.

Същият страх важи и за родителите. Как една майка ще изпълнява спокойно служебните си задължения, ако знае, че малката й дъщеря е сама в къщи? В главата й непрестанно ще се въртят ужасяващи сюжети: какво ще стане ако малката забрави котлона, какво ако се задави, какво ако падне от прозореца – знаем приказката, че е най-добре никога да не се случва онова, от което майките се страхуват...

Затова може би е по-добре, дори пряко сили, да ангажираме някого да се занимава с детето ни в наше отсъствие. И е добре този някой да е добре проверен и отговорен човек.
Да възпитаваме детето така, че да не се страхува и паникьосва, ако се наложи да остане само в къщи.
Да използваме доколкото е възможно организираните форми на извънкласни занимания, предлагани от училищата.
Може да напишем и други препоръки, но доколко ще са полезни на практика за родителите? И с тях дали би се решил наболелият проблем при отглеждане на децата ?

В Съединените щати е немислимо да оставиш дори за половин час децата си сами, докато отидеш на пазар, защото лесно може да загубиш родителските си права. Как обаче е в България? Няма закони, няма социални работници, които да следят за правата на децата, а още по-малко има такива, които да помагат при отглеждането им.

Разбира се свободните ниши в пазара бързо се запълват, появиха се много детегледачки, но да наемеш детегледачка не е по джоба на всеки родител. Какво правят родителите, които нямат възможност да си позволят детегледачка и как държавата, която насърчава раждаемостта подпомага този процес? Това не се разбира, докато не прочетем във вестника, че отново някъде деца са изгорели, заключени в къщи, докато майката е отскочила до съседката или на пазар. Или че от малки децата попадат под влиянието на лоши приятели, които за разлика от родителите и учителите имат време да ги ухажват, имат време да им предлагат различни удоволствия и докато разберем децата вече са неизлечимо зависими от дрогата, проституират или са редовни клиенти на детските педагогически стаи, където има такива, разбира се.

Това определено е много сериозен проблем и според мен първо трябва да решим него, преди да насърчаваме раждаемостта. Защото за да желаеш да има повече деца, трябва да си отговорен към детския живот. За съжаление мнозинството от родителите имат доброто желание да са добри родители, но нямат тази възможност, защото трябва да се разкъсват между работата и отглеждането на децата.

Как да успеят по едно и също време да изпълняват служебните си задължения и да приберат детето от училище? Да не говорим, че повечето занимални в училищата, където ги има, свършват доста преди 17.30 ч., а и повечето са платени. За какво безплатно образование говорим тогава? Ваканциите са хубаво нещо, но колко от родителите могат да ползват отпуск по това време – какво се случва тогава с децата, ако няма наблизо баби, на които да ги поверят или нямат възможност да ги пратят на платен лагер?

Родителите на такива деца или трябва да водят децата с тях на работа, с риск да останат и без нея, ако това не се хареса на шефа или да ги възпитават от рано сами да се грижат за себе си и да ги контролират дистанционно по телефона.

По времето на социализма държавата беше тази, която най-вече се грижеше да възпитава поданиците си, родителите само трябваше да ги създадат. Обаче след великите идеали за светло бъдеще, просто дойде времето на загубените илюзии и оцеляването ден за ден. Когато всеки трябваше да се спасява поединично от инфлацията, безработицата избуяха като плевели низките страсти, от които пострадаха най-много беззащитните – децата.

За радост вече има постъпки към промяна, като например намаляване на данъчното облагане на семейства с деца, с цел увеличаване на доходите и даване на повече възможност за по-нормално отглеждане и обучение на децата. Но за съжаление тези облекчения са като капка в морето. За да се насърчи раждаемостта не може просто да се прибави някои и друг лев или да се добавя някои и друг ден към майчинските, необходими са сериозни реформи.

А дотогава?