Тодоровден – конски Великден

Тодоровден се празнува през първата събота от Великденския пост. Той отново е една типично българска симбиоза между езичество и християнство. Легендите разказват как св. Теодор Трифон метнал на гърба си девет кожи, взел копието си и тръгнал да търси Бога, за да измоли да дойде пролетта. Докато се молел, забил копието в земята и понеже вярата му била толкова силна, от земята изригнал горещ въздух и пролетта дошла. От друга страна преданието разказва как по времето на Юлиан Отстъпник, светецът предпазил християните да не се осквернят с идоложертвена храна.

В миналото от този ден хората са започвали да се подготвят за новата стопанска година, тъй като по календара на прабългарите, началото на годината е било именно през месец март. Празникът е предназначен главно за здраве на конете, тъй като те са били основната работна сила, на която предците ни са разчитали.

На този ден жените месят обредни хлябове във форма на кон или подкова, украсени с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица. На Тодоровден рано сутринта майките измиват главите на децата си, за да не ги боли глава и да не се разболяват. Жените мият косите си с вода, в която слагат слама от яслите на конете и след това я изливат на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конските опашки.

В днешни дни са останали малко коне, но ентусиазмът на хората да празнуват не е намалял. Въпреки че зимата не беше толкова студена и мразовита, има достатъчно силни причини народът да иска отново да е пролет. Хората се събират на мегдана, фолклорните групи пеят песни, вият се хора. Който притежава кон, сега е моментът да го покаже, почиства го, накичва го с панделки, сплита му опашката и го завежда на площада, където се събират всички участници в кушията. Бабите захранват конете с питка и всички се отправят към мястото на голямото събитие – кушията.

Въпреки че с всяка следваща година конете прогресивно намаляват, ентусиазмът на хората се увеличава. В Лозен са останали може би само десетина коня, но на празника се събират над 600 човека. Търговците, които идват специално за празника, предлагат фигурки на разноцветни кончета, захарен памук, пуканки, както и всякакви други лакомства за децата. Въпреки поста не липсват и кебапчета и кюфтета, на места ентусиасти въртят дори и цели чевермета. Някои идват да поздравят познатите си с именните им дни, а именниците съответно са се подготвили да почерпят подобаващо. Червеното вино стопля иначе мразовития февруарски ден. Децата нямат коне, но пък нетърпеливо са извадили колелата си и се надпреварват с тях. По-големите наблягат на моторите. Млади и стари се хващат на хорото. Фотографи от близо и далеч прииждат, за да изпробват способностите си и тези на своите фотоапарати.

На поляната отново млади и стари се хващат на хорото. Традиционните фолклорни припеви на лозенските баби огласяват цялата местност, посредством огромни тон колони. Събитието е образцово, кметът приветства всички, а полицаите съблюдават за реда и спокойствието. Попът пък благославя събралите се и поръсва всеки от участниците – коне и ездачи с чемширена китка.

След което състезанието започва. Повечето коне, които са на разположение се използват за теглене на каруци, някои от тях са доста стари и е истинско геройство собствениците им да ги накарат да тичат по баира, обаче който спечели, той води Тодоровското хоро.

И по този начин, с общи усилия, традицията продължава.

Фотопоглед
Песен от село Лозен Софийско - Тодоров ден