Българските коледни традиции и обичаи

Коледа е един от най-светлите християнски празници. По стара традиция празникът се нарича още Божич, Божик или Голяма Коледа.

Коледа се празнува в продължение на 3 дни – от 25 декември, когато се ражда Младенецът Христос, до 27 декември. Рано сутринта на първия ден на Коледа се ходи на църква в празнично облекло. Отслужва се празнична литургия за здраве и благоденствие.

1 от 20 >

Видео рецепта: Коледни сладки сърчица, звездички, елхички

Едно време на село се виело празнично хоро на мегдана, в което участвали млади и стари. На празничната трапеза след дългия коледен пост се поставят месни ястия, пищни баници с месо или сирене, пълнени кокошки, свинско, кисело зеле, пастърма, пържени кюфтета.

Според едно старо народно предание дните между 25 декември и 7 януари са белязани от зли демони, които витаят в тъмното. Заради това хората не излизали по никакъв повод, докато не изгрее слънцето. Смята се, че поверието е свързано с кръщението на Иисус, което се случва на 7 януари, когато Йоан Кръстител го покръства в река Йордан.

12-те дни били наричани още „мръсни“, „погани“ или „караконджовски“, защото злите демони вилнеели с нечистите си сили. За да се предпазят от тях хората не само не излизали навън по тъмно, но жените не перели, не тъчели и не предели.

На Коледа коледарите обикалят домовете на своите съседи, наричат пожелания за здраве и берекет, а стопаните на дома ги даряват с колачета, орехи, ябълки, мед, пуканки, печена тиква, жито и вино.

На 25 декември имен ден празнуват Христо, Христина, Християн, Християна, а на 27 декември именици са Стефан, Стефания, Стефана, Стоян, Стояна. На този ден църквата чества паметта на свети първомъченик архидякон Стефан.

Съвременната традиция повелява домът да е украсен подобаващо за Коледа с елха, лампички, борови клонки. На коледната трапеза трябва да има обреден хляб, който най-възрастният член на семейството да разчупи и раздаде. Украсата за трапезата включва свещи и борови клонки.