Избор на начално училище

Без значение дали детето ни е ходило на ясла и детска градина, дали му е харесвало или не, неминуемо идва времето за училище. И вече няма значение дали тази идея му допада или не. Неоспорима е необходимостта от ходене на училище. Поне за мен.

Но как да изберем подходящото начално училище /от първи до четвърти клас/?
Изборът е наложителен и не е маловажен.
Децата, които ходят на детска градина, “карат” предучилищния клас там.
Деца, които не ходят на детска градина, трябва да се запишат и да изкарат предучилищна подготовка в някое училище. За родителите на тези деца, времето за избор настъпва с една година по-рано.

Ако детето не ходи на градина и ще ходи на предучилищна, е добре да го запишете в това училище, което сте избрали да посещава от първи до четвърти клас. Децата, гледани у дома, са много по-чувствителни по отношение на смяната на средата, от децата, ходили на детска градина, по очевидни причини. Според мен, не е добра идея да запишете детето на предучилищна в едно училище, а в първи клас – в друго, освен ако нямате истинска причина за това. То ще тъгува за предишните си другарчета и има реална опасност първият клас да се превърне в кошмар не само за него, но и за вас. Децата не умеят да изразяват тъгата си с думи. Те го правят с неподчинение, бели или мълчание. Най-доброто дете от предучилищната група, може да се превърне или в “Белята” на класа или да се затвори в себе си и да отреже и Вашия достъп до това, което се случва в главата му. И двата варианта са травмиращи, както за детето, така и за родителите.

И все пак, как избрах(ме) начално училище за децата си?
/Едното ходеше на градина и тръгна направо в първи клас, другото не ходеше на градина и тръгна на предучилищна – на 15 септември, под строй, с букет и т. н. В първи клас ще бъде в същото училище, със същите деца и със същата госпожа. Обещаха дори да са в същата класна стая :) /.

Критериите ми за избор са сходни с критериите за избор на ясла и детска градина. И естествено са субективни.

Критериите ми за избор на училище са наложени от следните мои схващания за началното образование:
Няма значение къде ще учи детето от първи до четвърти клас. Всички училища са еднакви. Особено от гледната точка на децата. Те не правят разлика частно/държавно на тази възраст. Ако родителят не обръща внимание на детето си, не му помага да се справя и да пише заврънкулки – детето не научава нищо, без значение къде е записано. Платените училища с нищо не превъзхождат държавните от 1 до 4 клас. Понякога дори, децата попадат в застой и често пъти се връщат назад. Познавам родители, отписали децата си от частни училища, някои от тях с мотива: “На 6 години почти можеше да чете гладко, сега е втори клас и ВЕЧЕ срича”. Криво разбраната “елитарност” на тези училища се крие в това, че преподавателите и директорите им, в старанието си да угодят на родителите, които си плащат, не дават реална оценка за децата. Не я дават, защото я нямат. За тях е важно децата да не се оплачат у дома, за да продължи тати да плаща. Това не са нападки, а споделени наблюдения. Винаги има изключения. Но това не променя мнението ми, че платените училища от 1 до 4 клас са излишни.
За децата на тази възраст е важно да изградят самостоятелност и отговорност по отношение на училището, подготовка на домашните и подготовка за следващия учебен ден, приготвяне на чантата, на дрешките, ставане навреме, дисциплина по отношение на пристигане навреме, прибиране навреме у дома и т. н.
Детето ще се научи да пише и чете гладко още в първи клас, ако му помагате. Ако не – пак ще се научи, но във втори или трети клас.
В този ред на мисли, избрахме най-близкото до дома ни училище. Не ми допада идеята училището да е близо до офиса на родител или пък на съвсем трето място. Ако е близо до дома, на детето няма да се налага да пътува. Или поне пътуването ще е съвсем кратко. Ако смените работата си, детето ви остава да си учи на същото място и няма да му се наложи да се мести след вас. Човек сменя по-често работата си и по-рядко дома си.

Децата се изморяват много повече от нас, нищо че се държат като неуморими терминатори. Свръхенергията често се дължи на преумора. Затова, за мен е важно училището да е близо до вкъщи. В първи клас детето няма да се прибира само. Но от втори нататък вече е възможно да го прави. По-добре е да се прибере у дома, отколкото да отиде в офис на родител или да се шляе по улиците в свободен час.
Когато училището е близо до дома, вероятността някой съсед да забележи, че детето ви се мотае самичко, играе с много по-големи от него или прави нещо нередно, е по-голяма. Знаете, има бабки с остър взор, които докладват за щяло и нещяло, но понякога това може да е и от полза. /без да се разчита на това, разбира се/.

Друг важен критерий при избор на училище е възможността за избор на преподавател. Нашето училище предостави възможност на родителите да се запознаят предварително с госпожите, които поемат първите класове. Аз си избрах готинка госпожа, модерна и рошава, не твърде млада. Не избрах тази с костюма и големите очила. Избрах тази, която допусках, че детето ми ще хареса повече на външен вид. Децата, също като нас, ползват външния вид като критерий за определяне на “става” / “не става”. Исках да е някоя госпожа, която няма да изплаши детето и да го отврати от училището. Според мен, прекалено високите изисквания на родители и преподаватели към децата от 1 до 4 клас, могат да комплексират децата и да ги превърнат в неудачници. Същото важи и за прекалено занижените изисквания.