Честит 8-ми март

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК 8-ми МАРТ, СКЪПИ ЖЕНИ!!

НЕКА ПРАЗНИКЪТ НИ ПОДНЕСЕ ТАКИВА МОМЕНТИ,

КОИТО ЩЕ УКРЕПЯТ ВЯРАТА И ОПТИМИЗМА НИ,

ЧЕ ЖИВОТЪТ Е ДАДЕН ЗА ДА МУ СЕ РАДВАМЕ!

На нашите крехки плещи се гради социалния строй – такъв какъвто е… -
през целия си съзнателен живот захранващи мъжете и децата си с
необходимата им енергия за съществуване… нека обърнем поне мъничко
внимание и на себе си… нека винаги помним, че сме сияйни същества
пътуващи в безкрайността на Вселената – а също и че поради външни
фактори сме зациклили в орбита около Земята… нека разкъсаме тази
крехка обвивка от общоприети човешки схващания… Може би всички
заедно, ще доловим “нещото”, което трябва да се направи, да се
отработи в този материален свят за да се променят нещата… и излезем от
този омагьосан кръг… “… Нужна е общата мъдрост на хората от
всички поколения, за да се изгради един свят, един хармоничен свят, в
който да съществуват различни гледни точки, в който хората имат
различни преживявания и си дават взаимна радост. Свят, в който човек
изпитва вълнението да твори съвместно с другите и получава различни
причудливи резултати – резултати, изхождащи от различни гледни точки…”

Бъди “ТУК и СЕГА”!

Затънали в грижи и тревоги често не осъзнаваме това, което имаме в
дадения момент. А ние винаги имаме Слънцето, Небето, Звездите, Луната,
Свежия Въздух, Красотата на Природата, земята, облякла премяна на
съответния Сезон. Имаме всичко това СЕГА, в настоящето. Осъзнайте
богатството и неповторимостта на настоящия момент. Много често нашето
съзнание е заето или със спомена за минали събития, или с мисли за
бъдещи задачи и пропускаме настоящия момент. Миналото не може да се
върне, а бъдещето още не се е сбъднало и в същност ние не живеем в
действителността. Направи един срез на тази илюзия и осъзнай “СЕГА
виждам красотата, СЕГА съм радостна и силна, СЕГА обичам… Живея СЕГА и
изпитвам удоволствие от живота и от себе си”

Съзерцавай Великата Първопричина… Ти си едно с Вселената…

Тя винаги присъства в олтара на твоето сърце.
Почувствай Потока на Живота, Реката на Живота,
Енергията, изтичаща от АЗ СЪМ Присъствието в твоя храм.

Ти сама можеш да се разпореждаш с тази енергия. Ти можеш да я
използваш –

или за умножаване на Живота, на Реалността, или за умножаване на
илюзиите.

Наблюдавай своите мисли и чувства. Наблюдавай какво става около теб
във физическия свят.

Ако дойде несъвършена мисъл или чувство

и ти им позволиш да завладее твоето съзнание, твоите емоции, ти
започваш да умножаваш илюзията….

Постоянно помни онази вибрация, която получаваш от Висшето си АЗ… на

Чистота… Хармония… Любов… Спокойствие… Блаженство…
Пренеси тази вибрация в своя свят...

Всичко, което трябва да направиш, е мислено да отнемеш цялата енергия
от негативната ситуация.

Да прекратиш потока Енергия към тази ситуация. Да отнемеш Енергията от
несъвършенството…

Всичко, което попадне в твоето полезрение, се храни от твоята
енергия.
Този свят не може да съществува без твоята енергия.
Ти твориш!! този свят!! Умножавай Живота! Твори Добро! Ти и
Вселената сте едно!

Всеки от нас е опорна точка на Земята, проводник на Светлина,

чрез която да се осъществи балансирането на нашата планета

и постъпването на Светлината необходима, за да може Земята (и ние
заедно с нея) да преминем

на следващо еволюционно ниво в своето развитие…

Нищо крайно освен крайната цел. Всеки път ново начало, само безкрайно
откровение,

Младост и Новост, Дружба и Разширяване на Съзнанието и Светлината...

“… жените са някак си по-висши същества… по-добре устроени от
мъжете...”

Всички неща са циклични — включително и самия живот.

Разбирането на Живота на Вселената ще ти помогне да разбереш живота на
вселената вътре в теб.

Животът се развива на цикли. Всичко е циклично. Всичко. Когато
разбереш това, ти все повече ще можеш да се наслаждаваш на Процеса —
не просто да го понасяш.

Всичко се развива циклично. Съществува естествен ритъм на живота и
всичко се развива в този ритъм; всичко се влива в този поток. Така
казано е: “Има време за всеки сезон; и време за всичко под Небето”.

Мъдър е човекът, който разбира това. Умен е онзи, който го прилага.

Малцина разбират ритъма на живота по-добре от жените. Жените живеят
през целия си живот в определен ритъм. Те са в съзвучие с ритъма на
самия живот.

Жените са по-способни да се включват в общия поток, отколкото мъжете.
Мъжете искат да дават тласък, да направляват, да оказват съпротива, да
направляват потока. Жените го преживяват — и после се сливат с него,
за да изградят хармония.

Жената чува хармонията на цветята във вятъра. Тя вижда красотата на
Невидимото. Тя чувства притеглянето и подтика на живота. Тя знае кога
е време за бързане и за почивка; време за смях и време за сълзи; време
за упорство и време за отпускане.

Повечето жени напускат телата си изящно. Повечето мъже се борят срещу
разделянето с тялото. Жените също така се отнасят с повече
благородство към своите тела. Мъжете имат ужасно отношение към телата
си. По същия начин се отнасят и към живота.

Разбира се, всяко правило си има изключения. Тук говоря изобщо. Говоря
за това как стоят нещата до този момент. Говоря най-общо. Но ако се
вгледате в живота, ако признаете това, което сте наблюдавали и
наблюдавате, може би ще откриете известна истина в това обобщение.

И все пак това ме прави тъжен. Кара ме да се чувствам така, сякаш
жените са някак си по-висши същества. Че са по-добре устроени от
мъжете.

Част от великия ритъм на живота са ин и ин. Един от аспектите на
“Битието” не е “по-съвършен” или от друг. И двата аспекта са просто —
и чудесно аспекти.

Мъжете очевидно въплъщават други аспекти на Божественото, на които
жените гледат със същата завист.

Но казано е, че да бъдеш мъж е изпитание, изпробване на възможностите.
Когато си бил достатъчно дълго мъж — и си страдал достатъчно поради
собствената си глупост; когато сте причинили достатъчно болка чрез
нещастията, които сте предизвикали; когато сте наранили другите
достатъчно, за да спрете с това поведение — за да смените агресията с
разум, презрението с милост, стремежът винаги да излезеш победител със
стремежа да няма губещи — тогава може да се превъплатиш като жена...

Когато научиш, че силата не е “право”; че тя не ти дава власт над
другите, а съвместно владеене; че абсолютна сила притежаваш тогава,
когато абсолютно нищо не искаш от другите — когато разбереш всички
тези неща, тогава може би ще заслужиш да получиш тяло на жена — защото
най-сетне ще си разбрал нейната Същност...

Значи жената наистина е по-добра от мъжете.

Не! Не е — просто е различна! Ти правиш тази оценка. Няма такова нещо
като или в обективната реалност. Съществува само онова, което Е — и
което ти желаеш да Бъде.

Горещото не е по-добро от студеното, горе не е по-добро от долу —
нещо, което съм казвал и преди...

Нийл доналт Уолш из “Разговори с Бога”

на Жените

Ефим Кушнер

Ако наберем всички цветя на земята

И ги сложим в краката ви,

Те няма да покрият мъжкия ни дълг,

Дългът към вашите женски сърца.

А дори да добавим реки от парфюм

И море от шампански вина,

То е една стотна от

Това, което дължим.

Това е само задето ви има,

За милувката на ръцете ви трудови,

За щастието от съдбата, което четем

В очите на тъй желаните дами.

Е, а за сълзите на безсънните нощи,

За ранната бяла къдрица,

Която всяка майка краси,

Ние вечно пред вас сме длъжници.

ДОБРИТЕ ОЧИ НА МАМА
Н. Гигов

На пейката до нашта порта

ме чакаше една жена.

Дарила беше ми живота –

огромен свят от светлина.

Аз цял живот не срещнах укор.

Не ме упрекна, огорчи.

Тя чакаше ме вечно тука –

с добри очи, с добри очи.

Не ме разпитваше за нищо.

Присядах с обич – все така.

Тя вземе мойта длан с въздишка –

и ми целуваше ръка.

Как бях смутен, че тя целува.

Прегръщаше ни доброта.

И гледах как сълзите плуват –

от обич и от красота.

Сега съм сам... И чакам мама.

В трева смени си тя лика.

И няма я – на мойто рамо –

тъй грубата, добра ръка.

Сиротно чакам – тя къде е?

Добри очи, ръка в резба.

А мама люляка люлее

и бърше моята сълза.

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА БЪЛГАРКАТА
Павел Матев

Не можеш ли да победиш жената
със роза – не отивай с ятаган.
Това е мъдрост стара и позната,
записана във турския Коран.
Но конниците черни на Пророка,
дойдоха с кръв по своите ръце
и първата робиня на Европа
отвлякоха от моето селце.
НАСИЛА ХУБОСТ НИКОГА НЕ СТАВА! –
потънал в Арда ясния й вик.
Тези предсмъртни думи те тогава
преведоха на своя си език.
Но мъдростта при мъдрите отива…
насилниците кой да обвини?
И се понесе ордата им дива
на лов за бели български жени.
Не ги възпряха ни Отца и Сина,
ни Богородица край своя храм.
Под кървавата турска месечина
ридаеха сестрите на Шишман.
Завързани за кално конско стреме,
вървяха те злочести и без ум.
Те плачеха в конаци и хареми
и тайно нощем търсиха зокум,
помятаха, а свойта хубост вакла
захвърляха в морета и реки,
от черните скали на Калиакра
и още триста Момини скали.
И ни една не падна пред Пророка!
Годежен пръстен с турчин не мени.
ПЕТ ВЕКА продължаваше – ЖЕСТОКА –
най-страшната от всичките войни;
най-героичната война, в която
воюваха кинжалът и ЧЕСТТА,
НАСИЛИЕТО СРЕЩУ КРАСОТАТА
И ПРОСТОТИЯТА – СЪС МЪДРОСТТА.
ВОЙНА! ВЕЛИКА ЖЕНСКА ЕПОПЕЯ,
която имаше жесток закон,
че който падне победен във нея –
дължи на победителя поклон.
Насилниците черни на Пророка
не бяха сваляли чалма и фес
пред ни една светица на Европа,
пред женска сила и пред женска чест.
Но слисаният свят видя и помни,
че конят на Пророка Мохамед,
се спъна във Герганините стомни,
в бакърите й от червена мед;
че гордият посланик на султана
край Бисер сведе победен байрак
и паднал във нозете на Гергана,
поклон й стори. ДО ЗЕМЯТА ЧАК!