Нашата баба

Искам да ви разкажа за моята баба, защото си заслужава да се чуе и прочете за тази уникална жена. Тя е на цели 82 години, но в никакъв случай не е загубила усмивката си, чувството си за хумор и жизнеността си.
Всеки ден когато разберем, че тя ще дойде на гости вкъщи, настава една малка суматоха. Още с влизането си баба започва да ни целува страстно, да ни прегръща и да вади от голямата си чанта подаръци за всички. След като раздаде лакомствата започват едни безкрайни разкази къде е ходила, кой е срещнала, и как е обиколила целия град.
Следват оплакванията как я болят ужасно много краката и как иска нов GSM, защото нейния нещо му било станало. Хахахаха. И така преминава нашата среща докато изведнъж баба скача, започва да се облича, слага си червилце малко и заявява, че нямала повече никакво време за нас, защото вкъщи имала тоооооолкова много работа. Целува ни по бузките и излита към нейната къща да чисти, готви и чете книги. Излита към едно усамотение, от което изглежда и има нужда. Излита към един нов по неин си начин ден.
Това е моята баба в целия си блясък и светлина.