Баба от моето детство

Баба от моето детство

Баба от моето детство,
отлетяло като вълшебство,
пак търпелива и блага
сякаш виждам на прага.
В черно – дребна и слаба –
къса по малко от хляба.
Виждам я, сякаш е жива!
Сякаш животът отива
някак тъй на обратно
и детството безвъзвратно
вече не е тъй далече,
а аз съм малко човече,
което в сладка омая
взема от баба кравая.
И ето – тичам в полята
и дълго диря в земята
безценно имане, което
е всъщност тук – в сърцето –
ласкави бабини длани
от силни болки дълбани.
Нежната бабина песен,
дето слушам унесен…
Ехо от скъпото детство...
Мое далечно вълшебство!